Централната софийска синагога е изцяло реставрирана по повод 100-годишнината от освещаването й. Колко синагоги има в България, каква е програмата на честванията по повод освещаването на Софийската синагога и толерантен ли е българинът? По тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с Максим Бенвенисти – председател на Организацията на евреите в България „Шалом”.

09 септември 2009 | 05:54 | Агенция „Фокус“

Фокус: Г-н Бенвенисти, колко струва реставрацията на Софийската централна синагога?

Максим Бенвенисти: Имаме информация за две плащания, два транша от държавата за обща сума между 700 000 и 730 000 лева. Точните документи могат да се вземат само от Министерство на културата, защото това не е известно нито на „Шалом”, нито на духовния израилтянски съвет, тъй като ние нито получаваме парите, нито сме страна по договора, нито подписваме някакви документи. В министерството се намират договорите, протоколите и процедурите по избор на фирма.

Фокус: Ремонтирана ли е синагогата преди тази цялостна реставрация?

Максим Бенвенисти: Тази синагога, на която отбелязваме 100-годишнината, е ремонтирана два пъти след промените през 1989 г. Първата реконструкция през деветдесетте години е изцяло за сметка на еврейската общност. Тогава са събирани дарения, постъпили са дарения от чужбина и в резултат на тази реконструкция се възстановява сградата, която е била практически неизползваема като синагога. През ноември 1989 г. централната зала на синагогата беше със скеле. Там течеше един безкраен ремонт, тъй като държавата я беше предвидила за концертна зала. Ремонтът трая поне 20 години, защото аз съм виждал това скеле в 1970 г. и отново през 1989 г. Остава да си мислим защо е било необходимо да има цели 20 години ремонт. Може би целта е била да не се закрива синагогата, но да не функционира. Трябва да признаем, че не е имало особено много религиозни щения сред българските евреи, за да се поддържа работеща синагога. След 1989 г. това е една занемарена сграда особено по отношение на интериора. С наши дарения и с пари отвън беше направена реконструкцията, която доведе синагогата до това състояние, в което я познаваме от началото на тази година. Т.е. използваема, незавършена по отношение на вътрешната украса, но напълно функционираща. Този ремонт окончателно завършва синагогата, решава въпросите с инфраструктурата й. Мазетата са превърнати в експозиционна зала, в които има една интересна експозиция „Пътя на български евреи” на Греди Асса – тя е инсталация, както сега казваме. Първият етап от ремонта си го свършиха евреите в България, а вторият етап го направи българската държава. Нито един лев не е постъпил от друг източник за реконструкция на самата сграда.

Фокус: Колко време беше необходимо за последното довършване на ремонта на софийската синагога?

Максим Бенвенисти: Това започна миналата есен. Парите бяха поискани през април миналата година, бяха отпуснати през лятото. Не знам точно кога е избран изпълнителят на ремонтните дейности. През есента е започнала работата. Около година – година и два месеца е траел ремонтът на синагогата.

Фокус: Разкажете повече за Централната софийска синагога и за останалите синагоги в страната.

Максим Бенвенисти: Синагогата е била построена за около 3-4 години, тъй като са писани различни справки и повечето от тях неверни, съдейки по някои въпроси, задавани на сайта на духовния съвет. Синагогата е завършена преди 100 години, а строежът й започва някъде през 1906-1907 г. Авторът е австрийски архитект с еврейски произход, който е правил и други сгради в София. Този архитект е направил още една синагога в България – Бургаската синагога, която е един умален вид на Централната софийска синагога. Тя сега помества в себе си градската галерия на Бургас – тя е собственост на еврейската общност, но в Бургас няма синагога.

В България има две работещи синагоги – Софийската и Пловдивската. Бургаската синагога е дадена под наем на Община Бургас за картинна галерия. Нейната врата беше запалена през това лято. През ноември е нейната 100-годишнина, но не като синагога, а като сграда. Като синагога тя е престанала да функционира през 1947-1948 г. Повечето български синагоги престават да функционират след напускането на 90% от българските евреи в периода 1948-1951 г. Към момента има само две действащи синагоги, но още три синагоги са собственост на еврейската общност. Това са Видинската синагога, която е собственост на видинската еврейска общност, Бургаската синагога, за която говорих, и Самоковската синагога, която е собственост на Организацията на евреите в България „Шалом”. Бургаската синагога е в добро състояние и се отдава под наем. Видинската синагога е една руина, в която все още има интересни архитектурни елементи. Ние много се колебаем дали да помогнем на видинската еврейска общност да демонтира тези елементи и те да бъдат запазени за музея. Самоковската синагога е покрита и там е започнала реставрация през последните години преди 1989 г., след което е спряна. В Самоков преди живееше едно еврейско семейство, но сега не съм много сигурен дали има такова. Самоковската синагога има потенциал да бъде реставрирана, но изисква много средства, а пари за реставриране на синагога българската еврейска общност няма, нито пък ще получи международно спонсорство. Финансират се и се поддържат реставрирани синагоги, които работят, никой няма да даде пари за синагога там, където няма евреи. Ако трябва да се реставрират архитектурни паметници, това вече е друг въпрос. Това е обект на финансиране от различни фондове, не само еврейски, които подпомагат възстановяването на старините. Трябва да кажем, че българските синагоги не са много стари, затова те едва ли биха били интересни за този тип международни фактори. В Прага има синагоги на 500-600 години – т.нар. стара пражка синагога. В България най-стара е Самоковската синагога. Тя е на около 150-160 години. Това е така, защото статутът на евреите и техните синагоги е такъв, какъвто е статутът на българите и техните църкви – те е трябвало да бъдат доста по-скромни от джамиите. Затова синагогите са били сбутани сгради, каквито са били църквите преди епохата на Българското възраждане. Софийската централна синагога е първата импозантна сграда. Горе-долу по онова време правят и Видинската синагога. Бургаската синагога е малка, но е копие на Софийската. Самоковската синагога е отражение на един златен период на Българското възраждане и на съучастието на евреите в него. Когато най-богатото по българските земи еврейско семейство Арие е било в Самоков, самият град е бил в цветущо състояние и тогава фамилията Арие е помогнала да се изгради тази сграда. Не случайно тя се намира до къщата на семейство Арие, която е етнографски музей. Еврейската общност ще търси възможности за реставрация на тази синагога.

Видинската синагога влезе в един проект на държавата за пълна реставрация, но не като синагога, а като сграда с културно значение. Там трябваше да се Център „Жул Паскен”. Причината да не се реализира този проект е, че условието на държавата е да се прехвърли собствеността. Еврейската традиция изключва еврейско управително тяло да подари еврейска комунална собственост. Ние обаче подарихме безсрочно и безвъзмездно правото на ползване на българската държава срещу реставрацията. Това не ги удовлетвори, тъй като те си имат някакви правила на харчене на тези пари, които са съобразени с някакви евродирективи. Няма да се реставрира Видинската синагога въпреки огромните проекти и идване на различни чужденци от еврейски произход.

Фокус: Достатъчно толерантни ли са българите към различните религиозни убеждения?

Максим Бенвенисти: Българинът е достатъчно толерантен към другите религии, но той не е толерантен към хората около себе си. Често обяснявам на моите международни партньори, че българинът няма да мрази някого заради неговата религия или етнос, но заради една межда на оградата, заради спор за имот, заради някаква друга битова причина, той е в състояние да ви намрази до смърт. Странна е българската толерантност. Може би евреите са тази част от българското население, която най-малко е била обект на нетолерантност. По мое убеждение нетолерантността към ромите не е етническа, нито религиозна, тя е битова. Просто ние живеем в различни битови среди. Нетолерантността, която се проявява на места към турците, според мен е историческа. Не бива да се забравя, че цялата българска образователна система 130 години наслагва стереотипите за жестокият ага, който потурчил българката. Не съм видял някой да мрази другиго заради това, че ходи на синагога. Българинът е толерантен в етническо-религиозно отношение, той не е толерантен към себеподобни. Ние не сме толерантни в ежедневието си, на мястото, където работим, мястото, където живеем, към съседа си, колегата си, дори към средата си. Аз не се безпокоя, че някой ден българинът ще бъде нетолерантен към евреите затова, че са евреи. Аз винаги съм се боял, че българинът може да стане нетолерантен към евреите по две причини. Първо, защото бедността и унижението са хранителна среда за нетолерантността. Второ, защото манипулацията, особено с днешните възможности на медиите, е голяма сила. Най-активните антисемитски писания в сайтове и блогове идват от дунавския край – Оряхово, Лом, където почти няма евреи. Виртуалният семитизъм е много интересен факт – той не познава жив евреин, но мрази евреите, защото е прочел в интернет за злодеянията, които те са извършили. Пример за това е Япония, където по време на Втората световна война не е имало евреи, но въпреки това е действало антисемитско законодателство. Това е хранителната среда на нетолерантността. Всички ние имаме дълг да се борим за един по-толерантен свят, в който да живеем.

Фокус: Какви ще бъдат честванията по повод 100-годишнината от освещаването на Централната софийска синагога?

Максим Бенвенисти: Централно събитие е тържествената церемония на самия ден – 9 септември, на който се навършва 100-годишнината, а вечерта на предишния ден има много добър симфоничен концерт с участието на Веселин Пантелеев Ешкенази, под диригентството на Максим Ешкенази, с участието на Софийската филхармония. Обединяващото на честванията е духът на взаимно разбиране и преливане, еврейският елемент в българската култура. Ще слушаме „Вардар” на Панчо Владигеров – българска рапсодия на български композитор от еврейски произход. Българската култура е била полето на изява на българските евреи. В България почти няма примери за специфична еврейска култура, както е например в Полша, Литва, Украйна. Българските творци с еврейски произход са български писатели, български композитори, български художници. Българските евреи никога не са се делели от българското общество, защото са се приобщавали към една култура, която е била по-висока от тяхната, защото човек винаги се стреми към по-високото. В България евреите са полагали своите усилия в българската култура и са искали да не бъдат отделяни. Това беше една от болките на поколението на нашите родители, които са искали да бъдат възприемани със своята еврейска идентичност, която не е много по-различна от българската. Просто се казваш по друг начин и имаш някои други дребни отлики в празниците. Тези чествания трябва да покажат, че българските евреи са били горди да бъдат български евреи. Това е причината, която ги ръководи преди 100 години да издигнат тази импозантна синагога, за да кажат – ето ни, ние сме тук с вас. Човек не прави такава синагога на място, което мисли да напуска. Тя се прави, за да останат и следващите поколения тук, а и паметта за тях също. Фактът, че издигаш подобна импозантна сграда, означава, че ти искаш да бъдеш възприеман като български евреин тук, а не като чужденец. Преди 100 години българското общество е отдало дължимото и сега също го отдава. Преди 100 години държавният глава е открил синагогата, сега също ще присъства. Не знаем дали главата на православната църква ще дойде, защото преди 100 години екзарх Антим I е бил на откриването на синагогата. Когато канехме Светия синод, ние им изпратихме копие от поканата до Антим I. Главният мюфтия в страната ще присъства, папският нунций също.

Гордост за общността и за страната ни е, че ще дойдат някои от знаковите фигури в еврейския живот. Някои от международните гости са председателят на Европейския еврейски конгрес Вячислав Мушекантор, специална делегация на „Американ джоинт”, водена от директора за Европа Алберто Сандарей. В нея участва и членът на световния борд на „Американ джоинт” Найджъл Рос, който е председател на комисията за еврейска реституция. Той напомня на много правителства, че все още не са върнали еврейски имоти и в това отношение е безкомпромисен. Ще дойде Раби Андрю Бейкър, който е член на Американски еврейски конгрес. Ще дойде Йосиф Зиселс – председател на Генералната асамблея на Евро-Азиатския еврейски конгрес. Много важно е, че идват председатели и водещи фигури в балканските еврейски общности, защото именно те са основата за разбирателство между народите. Особено ме радва идването на президентите на гръцката, сръбската и македонската еврейски общности, която означава, че през следващите години ние ще можем да водим една успешна балканска политика на сътрудничество между еврейските общности и оттам да помагаме по линията на сътрудничество между балканските народи. Ще дойде Раби Аба Дунер – изпълнителен директор на „Европейската конференция на равините“. Той е изпълнителен директор на европейската конференция на равините. Раби Яков Васерман – ръководител на отделът по религиозните въпроси на еврейската агенция „Сохнут” също ще присъства на тържествата. Той завежда религиозните въпроси в Еврейската агенция – най-старото еврейско учреждение в света. Главният равин на Румъния и настоятелят на най-голямата синагога в Истанбул също ще присъстват.