На27 април 2014 г. В Централната софийска синагога се проведе траурна церемония в памет на шестте милиона евреи, от които един милион и двеста хиляди невинни деца, загинали по време на Холокоста.  В словото си максим Бенвенисти, председател на ОЕБ „Шалом“ каза: „За нас българските евреи, този ден на страдание е допълнително обременен със спомена за повече от единадесет хиляди български евреи от Гръцка Тракия и части от бивша Югославия, изпратени на смърт, в лагерите на смъртта от германските нацисти със съучастието на българското пронацистко правителство през март 1943 година. Това благородство няма да бъде забравено от нас и докато на света има поне един български евреин, ще разказваме на човечеството

чудната история на нашето избавление. За съжаление, историята ни показва, че уроците на Холокоста остават ненаучени от съвременния свят. В света нарастват ксенофобията и антисемитизма.“ (пълният текст виж в новини).

Слово на Н.ПР. Шаул Камиса Раз

„

Слово на Н.ПР. Шаул Камиса Раз

Уважаеми гости и скъпи приятели,

Парламентарни представители, ръководител на групата за приятелство между България и Израел, г-н Христо Монов, директор на комисията по образованието и науката Ваня Добрева, представители на Президентството, представители от кабинета на Министър Прецедателя, президент на организацията Шалом – г-н Бенвенисти, ръководител на Централния Израелтянски Духовен Съвет Роберт Джераси, кмет на град София г-жа Йорданка Фандъкова, областен управител Емил Иванов, колеги посланици, представители на религиозни деноминации, членове на еврейската общност, на израелската бизнес- общност в България,

скъпи гости

С изправена осанка и повдигната глава стоят в този момент евреи във всеки град в Израел и всяка , еврейска общност по Света, отбелязвайки деня на Холокоста. Това правим и ние тук София, в голямата синагога, със смесени чувства на болка, печал и мъка но наред с тях и радост и надежда

Във фразата „ще помним и няма да забравим“, но и „не можем да простим“ се съдържа есенцията на голямата човешка трагедия в новата ни история. Шест милиона евреи бяха избити заради тяхната идентичност и национални черти. Убийството и унищожението са извършени с точна и детайлна техническа мисъл, както и с деструктивна технология от особено жесток характер – огън, куршуми, глад и газ и всички те без капчица проява на милост, без всякакво разграничение на възраст, пол, деца, жени, – мъже или старци – всички били равни пред дулата на оръжията и огъня на крематориумите .

Въпреки отминалите 71 години, Холокоста продължава да повдига в нас въпроси, тъй като мисълта ни и сърцата ни не съумяват да възприемат лудоста и жестокоста на деянието. Как цял континент от просветлени държави с развита култура са взели участие в такава програма за унищожение, а някои дори са били нейни партньори? Отговорите са все още трудни за осъзнаване и неясни като изключим един – омразата към евреите.

Уважаеми гости, ужасяващите гледки и останки не е възможно да бъдат забравени, а ние сме длъжни да помним и разказваме на идните поколения във всяка страна и народ, във всяка общност, организация и учреждение. Ще го правим с надежда и стремеж да предотвратим повторение на историята и подобни случаи, каквито за мое съжаление са все още потенциално възможни, а показателни знаци съществуват и витаят, на много места по света и напомнят на възрождението на антисемитизма като ускорител в създаването на Холокоста.

Резултатите от ужасяващия Холокост не могат да бъдат променени. Загубата на 6 милиона евреи и хиляди хора от други малцинствени етноси не бихме могли да върнем. Но ние сме длъжни, както на национално ниво, така и в международен план да продължаваме да осъждаме и преследваме остатъците от убийците и съмишлениците, действали заедно с нацистките сили. Длъжни сме да се борим с антисемитски прояви и явления – били те малки или големи. Длъжни сме да се борим за равноправието и взаимоуважението, да виждаме в различния равен нам, достоен да живее в сигурност и спокойствие.

Скъпи гости, омразата и преследванията на евреи са наблюдавани от зората на историята, още откакто сме се определили като народ. През всяко поколение някой се опитва да ограничи свободата ни. Всяко поколение сме длъжни да предотвратяваме пореден Холокост срещу нас или срещу друг народ. Редно е да споменем и изразим уважение към международни организации, държави, както и членки на ЕС, които са действали и действат за предотвратяване на заплахи от подобен тип – като изкарването на химическите оръжия от Сирия, или забавянето на развитието на ядрената програма в Иран, представляваща заплаха за Израел и за останалия Свят.

За наше съжаление, не можахме да предотвратим трагедията и унищожението от поколението на Холокоста. Мнозина не осъзнаха реалноста и не разпознаха опасноста навреме, а когато разбраха вече беше твърде късно. Вратите към държавата ни бяха затворени за еврейски бежанци, също както и вратите на повечето други държави, включително напредналите измежду тях.

Важно е също да се спомене и запомни, че наред с омразата към евреите, достигнала кулминация по време на расисткия режим, слабоста на евреите от диаспората и безпомощноста на останалите нации, които заедно създават катастрофата на Холокоста, някъде там в тъмни ъгли, в гори и гета, се създава една истинска промяна в еврейската история, представляваща обрат в съдбата на евреите, напомнящ героичния и исторически дух на израелския народ – на макабейците – тези които повдигат чудото на възстанието, които героично се изправят и възпират нацистките сили, бидейки малцина срещу много, слаби срещу силни.

Скъпи гости, длъжни сме също винаги да помним с уважение и почит поведението и изключителната съпротива на България и Дания, които за разлика от останалите народи защитават и спасяват своите еврейски общности. Не бихме могли също така да забравим всички тези семейства, които милостиво дават храна и подслон на еврейски бежанци. Също не можем да забравим Праведниците сред Народите, пожертвали статус, дори живот, за да спасят евреи, а сред тях видни обществени личности, учители, лекари, проповедници, хора като Раул Валенберг, Януш Корчак, Ян Краски, и от България – зам.прец. На народното събрание – Димитър Пешев. Както и църковните служители Митрополитите Стефан и Кирил. Такива личности са символ на светлината за нас и с делата си представляват модел за подражание при възпитанието на следващите поколения и осветяват пътят ни днес и за вбъдеще.

Важно е да осъзнаем, че жертвите на Холокоста, както и оцелелите след него представляват символа на създаването на Израелската държава – стабилна, успешна и просперираща. Израел е израз на прехода ни от Холокост към Цион и по този начин постижението на победата, покоя от загубата и гордоста ни от постигнатото – демократична независима държава, символ на просветление, напредък и свобода, каквито за съжаление липсват на много от съседните ни държави.

Израел е длъжна да се бори и отстоява ценностите си, , обичаите си, символите си, националната си демократична идентичност, равноправие и взаимопомощ, национална отговорност, които ще продължават да я обединяват и укрепват, характеризирайки силата й от началото на нейната история и до ден днешен. Те стоят в основата на способноста ни да се справяме с всяка опасност и заплаха, междувременно продължавайки да се стремим към мир и сигурност, не само в Израел, но и за всички народи. .

Скъпи гости,Възпоменателният ден на Холокоста и героизма не може да бъде обобщен единствено с поглед назад в миналото, а би следвало да представлява също и вдъхновение за бъдещето на всички ни. Градивен материал за любов, взаимопомощ, хуманизъм, толерантност и мир

Споменът за 6те милиона евреи, загинали в Холокоста, наред с паметта за действията на държавите и праведниците сред народите ще се запазят завинаги в сърцата ни

Народът на Израел живее!“