Република България

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НССЕИВ

                                                      София, 2 ноември 2012 г. 

Уважаеми господин ректор,

Уважаеми г-н посланик на Държавата Израел,

Уважаеми участници и гости от САЩ и Държавата Израел,

Уважаеми участници и гости от нашата страна,

Отношенията на официалните власти и характерът на обществените настроения спрямо еврейските общности в различни страни често са белязали една или друга епоха от тяхното развитие. Те са били показател за разбирането на същността на правата на човека и основните свободи и за тяхното спазване или отхвърляне и нарушаване.

На започващата в тези минути конференция ще бъде направен опит или поне ще започне да се търси отговор на редица въпроси, свързани с живота на гражданите от еврейски произход в страни от Централна и Източна Европа и в Съветския съюз по време на Втората световна война и през периода след нея, известен като Студена война. Докладите са посветени на събития и процеси с различна отдалеченост от нашата съвременност, посветени са на различни политически, икономически и хуманитарни измерения, проявявали се до последното десетилетие на ХХ век. И това е естествено, защото нито един период в историята не започва без причина в предшестващите години, десетилетия, а понякога и столетия. Също така нито един исторически период не свършва изведнъж, не изчезва, а оказва влияние върху последващите и постепенно се разтваря в тях. Това е едно от основанията да разглеждаме започващата конференция не само като форум на историци, но и като събитие със значение за днешния ден и за бъдещето. Каквото и да се говори за  историята, ясно е, че без нейното познаване, оценка, приемане, а когато се налага и превъзмогване, обществата и отделните граждани ще останат в зависимост от необосновани в една или друга степен внушения, които могат да станат инструмент за политически спекулации и противопоставяне. Въпросите за миналото, които са останали без отговор, остават въпроси на нашата съвременност в теоретичен и практически аспект.

Публикуването на сборника с документи за отношението на Държавна сигурност към евреите в България, което може да е било само функция от отношението на управляващата комунистическа партия, несъмнено ще даде възможност за провеждане на научна-изследователска дейност и да се достигне до обосновани изводи, които иначе не биха били възможни. Въпрос на лична и обществена отговорност е как ще бъде подходено към източниците, как те ще бъдат интерпретирани и съотнесени към днешния и утрешния ден. Трудностите, които учени и изследователи срещаха досега при запознаването с архивните единици, вероятно усилват желанието колкото се може по-бързо да бъдат удовлетворени натрупалите се очаквания да бъде разкрита истината.. Не може да се изключи някои от непоклатимите досега твърдения в теорията да бъдат подложени на критика и преосмисляне. Трябва обаче да можем да устоим на емоциите и трезво да преценяваме това, което ще ни се разкрие от миналото. Надявам се тази конференция да постави началото на процес на системно и цялостно осмисляне на едни от най-сложните и на моменти трагични събития и процеси през ХХ век. Към документите, които се разкриват с разширяването на достъпа до тайните на отминали епохи трябва да прибавим и други сведения, които стават известни в рамките на отбелязване на годишнини от събития, които са определили посоката и начина на развитие на нашата страна и общество. Отбелязването на стогодишнината от началото на Балканската война даде възможност да се напомни за това, че в освободителните боеве като военнослужещи в българската войска са участвали граждани от всички етнически общности, в това число  от еврейската.

За това осмислянето на историята да бъде системно, цялостно и толерантно ще допринесе, уверен съм, доверието, сътрудничеството и общите цели, които имат българските държавни институции, организациите на евреите у нас и Държавата Израел. Налице се всички предпоставки за много по-активно сътрудничество с Националния мемориал  Холокоста в Яд ва-Шем.

Искрено вярвам, че на тази конференция именно обединените усилия на учените от Софийския университет, Университета в Хайфа, Института за студената война към Харвардския университет и Организацията на евреите в България „Шалом”, ще наложат обективното осветляване на един период от новата история на света, за който и ние в България има какво да научим днес.

Уважаеми госпожи и господа,

През последните 15 години Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси се утвърди като ефективен механизъм за представяне на идеи, съгласуване на позиции и координиране на действия между правителствени институции и неправителствени организации.

Организацията на евреите в България „Шалом” традиционно членува в съвета и съществено допринася за неговата нарастваща активност и ефективност. „Шалом” провежда разнообразни дейности, представящи еврейската общност, в които не само и дори не толкова по протокол, а по силата на лична привързаност към каузата участват представители на ръководството на съвета.

В годишния календар от събития в Република България датата 10 март има своята уникалност не само в национален, на и в международен мащаб. През следващата 2013 г. тази дата ще прикове вниманието на обществеността в у нас, в Държавата Израел и в други държави, защото на този ден ще бъде отбелязана 70-та годишнина от спасяването на българските евреи през годините на Втората световна война. Този ден и свързаните с него прояви ще насочат нашите мисли и чувства към геройството, съпричастността, спасението – понятия, които с пълна сила важат за отношението към евреите в така наречените стари територии на България през този период. Няма да бъдат забравени жертвите на Холокоста от земи, които само номинално са се водили като територия, администрирана от нашата страна и над които тя не е имала суверенни права. С основание изказваме съжаление за това, че в сложния исторически период България се е оказала въвлечена в ситуация, при която не е могла да бъде предотвратена депортация на евреи от Тракия и Македония, за разлика от направеното за спасяването на евреите, които са имали български документи за самоличност.

Националният съвет ще участва активно в проявите по отбелязване на тази светла дата. Чрез отделните дейности ще се прояви още по-силно неговата градивна роля и значението, което Организацията на евреите в България „Шалом” има за утвърждаването на взаимното разбирателство между българските граждани и техните организации, независимо от етническата им принадлежност.

Бих искал да завърша с подчертаването на факта, че в Стратегията за национална сигурност на Република България изрично е заявено, че един от жизненоважните интереси е „съхраняване и развитие на националната идентичност, изграждаща се на основата на единно гражданство”. В текстовете, касаещи политиката за сигурност се отбелязва, че „неразделна част от българската нация са гражданите, принадлежащи към етнически малцинствени общности. Политиката на страната е насочена към поддържане на традиционните отношения на взаимно уважение между гражданите от различен етнически произход и техните организации…”. От тези текстове, а и от един по-внимателен преглед на цялостната политика може да се направи извода, че в Република България се прилагат най-високите стандарти в сферата на правата на човека и основните свободи съобразно икономическите ресурси, без при това да се налага по един или друг начин някакво обезличаване на отделните етнически общности.

Пожелавам успех на конференцията и отново изразявам увереността си, че тя ще стане съществен етап от формирането на съвременна политическа и управленска култура в нашата страна.

Цветан Цветанов

До

Организаторите и участниците в

Научната конференция

„Евреите в Източна Европа и Съветския съюз в

годините на Втората световна война и Студената война”