Тази вечер настъпва 5771 г. Еврейският календар отбелязва раждането на света. По традиция празникът започва вечерта, с изгрева на звездите, с молитва в синагогата, след което всички се събират около празничната трапеза, на която се поднася риба, приготвена с главата, зеле, праз, ябълки с мед, нар, фурми и други ястия, които са „знаци” за следващата година и за бъдещето, което очаква всички.

В първия ден на Рош а Шана всички се събират около воден басейн и извършват ритуала ташлих – изхвърляне на греховете. Звукът на шофара отбелязва началото на Новата година. В небето се отварят три книги – «Книгата на живота», «Книгата на смъртта» и в третата книга всички останали, в които Господ записва делата на хората. В продържение на 10 дни до Йом Кипур всеки има възможност да премисли постъпките си и да промени пътя си.

Шана Това!

5771 година

***

Рош а Шана

В еврейския религиозен календар Рош а Шана – Новата година – отбелязва раждането на света. На еврейската Нова година няма фойерверки, паради, карнавали или гастрономически пиршества – това е сериозно и тържествено събитие – в продължение на два дни евреите навсякъде по света се събират в своите синагоги, за да се молят – за себе си, за любимото отечество, за семействата си, за съседите и приятелите си. Всеки евреин застава пред трона на Всемогъщия Г-д, за да измоли божествена прошка за грешките и греховете си през изминалата година. Г-д прощава греховете, извършени от човек срещу него, но не прощава греховете, извършени от човек срещу неговите ближни. Затова на Рош а Шана евреите се обръщат към своите съседи, семейства, приятели и към всеки човек, към когото може да сме проявили несправедливост, и молят за извинение и прошка. На Рош а Шана в небето се отварят 3 книги, в които Г-д записва в тях всеки според делата му. След 10 дни на Йом Кипур – денят на Изкуплението, истинските праведници се записват в “Книгата на живота”, а пълните грешници в “Книгата на смъртта”. Всички останали (мнозинството), се записват в трета книга. В периода между Рош а Шана и Йом Кипур, известен като Асара Ямей Тшува – 10 дни на Покаяние, всеки има шанс да промени крайната присъда, която се издава на Йом Кипур. На Йом Кипур се дописват двете книги и се запечатват.

По времето на тези десет важни дни всеки евреин се вглежда в сърцето си и си задава въпросите: “Какъв съм аз?”, “Какви са моите добродетели?”, “Коя е моята сила?”, “Какво е значението на живота ми?”, “Какво представлява моята праведност?”, “Бях ли човекът, който е трябвало да бъда, или не бях?”, “Протегнах ли ръка, за да помогна на бедния и на нуждаещия се?”, “Дали не потисках други хора?”, “Дали използвах своите умения в полза на нашата общност и нашето общество?” “Дали бях загрижен за нуждите на другите, или само за своите собствени нужди?”

Рош а Шана дава възможност на всеки да премисли своя живот и да промени пътя си, да се научи да живее в хармония и мир.

Службата на Рош Ашана е най-продължителната, след тази на Йом Кипур. Характерни за нея са тръбенето с шофар, специалния молитвеник, наречен Махзор и четенето от Тората и Афтората (книгите на пророците – Невиим). Шофарът е рог от овен или друго кашерно животно, той не е музикален инструмент, а средство, което ни кара да се заслушаме. В миналото със звука на шофара се е обявявала война. Шофарът, който тръби на Рош а Шана, трябва да звучи като боен вик срещу врага вътре във всеки човек и срещу злите наклонности. Шофарът е тръбял и на всяка седма и петдесета година (юбилейни години). Според Тората на всяка седма – Шабатон, и петдесета година, се освобождават робите, земята се връща на собственици й, и се опрощават паричните дългове. По аналогия, на Рош а Шана евреите се стремят да престанат да робуват на своите навици и страсти и да опростят всичко, което им се дължи.

Част от службата за Рош а Шана се провежда извън синагогата, близо до воден басейн, където хората изхвърлят греховете си. Церемонията е известна като ташлих, от глагола хвърлям и се основава на пасаж от книгата на пророка Миха – “Той пак ще се смили над нас, ще изглади нашите беззакония, и ще хвърли всички наши грехове в морските дълбини”. Преди залез слънце на първия ден на празника, общността се събира около най-близкия воден басейн, пеят песни, благословии и разтърсват краищата на дрехите си (обръщат джобовете си или хвърлят трохи хляб) в знак на отърсване от греховете. В случая морето или пречиства, или пък символизира Царството на хаоса и опасността, от където произтича човешката греховност.

В Талмуда пише, че тъй като поличбите (знаците) в началото на годината са важни, то “човек трябва да яде на Рош а Шана тиква, праз, цвекло, фурми и нар”. По тази причина на празничната трапеза се поднасят и благославят храни, които са знаци за идната година. Празничната вечеря започва с потапяне на хала в мед, а не в сол, както обикновено. Следва потопена ябълка в мед – познатите символи ябълка и мед напомнят за същността на човека. Според Рамбам ябълката е символ на забранения плод и грехопадението, а меда на обетованата земя, в която текат “мед и мляко”. Потапяйки ябълката в мед, ние заявяваме, че силите на доброто и злото битуват едновременно в нас. На трапезата трябва да присъстват и: праз или зеле – “карти” – подобно на праза и зелето, които могат да се разглобят на листа, така и ние се молим нашите врагове да загубят силата си през идната година, цвекло –“силки” – както цвеклото се вади от земята, така и ние се молим да имаме сила да изтръгнем противоречията вътре в нас и да не грешим, фурми – “тамри” – на иврит думата тамар съдържа думите там и мар, което означава “горчивото свърши”, тиква – “кара” и нар – “рувия” – в Агадата пише, че всеки нар има 613 семена, съответстващи на 613-те мицвот в Тората – да се умножат нашите заслуги както семената на нара. На празничната вечеря се поднася и глава на риба или овца – да бъдем като главата, а не като опашката.

ШАНА ТОВА!

5771 година