Уважаеми г-н Президент на Република България,

Ваши Превъзходителства, госпожи и господа, братя и сестри,

На Ханука винаги говорим за светлината, Божието чудо и смелостта на Макабеите. Не съм сигурен, че това е реда в който трябва да подредим символите на празника. Нека не забравяме, че историята на Ханука започва с борбата на един необикновен народ с една обикновена тирания.  Народът бил необикновен, защото вярвал само в един Бог, а съседите му почитали много богове. Народът не бил богат и може би по тази причина, бил смел и непокорен. Евреите имали едно общо богатство – Храмът в Йерусалим, който пазели повече от живота си.  Тиранията била обикновена – като всяка тирания. Принуждавала хората да споделят нейните ценности и религия. Искала хората да са страхливи и да й се подчиняват.  Така се сблъскали необикновената еврейска вяра, смелост и непокорство и обикновената тирания, която днес щяхме да наречем тероризъм. Сблъскали се в битка, която днес определяме като война на ценностите. От тази битка след почти 2200 години са останали: Божието чудо, имената на еврейските водачи – Макабеите и най-важният резултат от войната – светлината в живота, която получили евреите, а може би и други народи.

Днес живеем във време, когато отново се води страшна война – война на тираните фанатици и техните спонсори с хората, които са избрали свободата за главна ценност в живота си.

За да победим в тази война, за да стане пак Божието чудо и да дойде светлината за всички честни и свободни хора по света, са ни необходими водачи – умни, смели и най-вече решителни. Като Йеуда Макабей – Чука, повел храбрите еврейските бойци срещу войските на тираните. !

Това чувствам на празника Ханука и вярата, че това ще се случи е надеждата ми за бъдещето.

07.12.2015