18 февруари 2011 | БНР (Хоризонт) – Преди всички | 06:04 ч.

Максим Баневисти, председател на организация „Шалом”; Цветана Маринова, автор на филма „Неносталгично”

Водещ: Утре в 17.00 часа в Еврейския културен дом в София ще се проведе вечер, посветена на Хени Берлер, дългогодишен кореспондент на БНР в Израел. Човек със запомнящо се обществено присъствие и много искрени приятели. Хени си отиде от нас през миналата година. 19 февруари беше рожденият й ден. Как ще си спомним за нея? Наш събеседник е председателят на организацията „Шалом” Максим Беневисти. Здравейте.

Максим Баневисти: Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Иска ми се на тази вечер да дойдат и хора, които не я познаваха, за да видят начина, по който вие ще си спомните онова, което носим в сърцето си от Хени. Какво ще има на вечерта?

Максим Баневисти: Това е преди всичко възпоменание за един наш приятел и един мой приятел, ако ми позволите да кажа. Ще бъдат хора, които я познават.! Дано дойдат и хора, които не я познават, за да научат повече за нея. Ще си спомним за Хени и ще се покаже един филм, който аз не съм гледал досега и който е направен с нейно съдействие или по нейна идея. Е, не мога да кажа точно по какво.

Водещ: Ние ще чуем след малко от режисьорката на филма Цветана Маринова как точно е създаден филма. Но това е само част от нещата, които утре предвиждате.

Максим Баневисти: Разбира се. Хени Берлер е много повече от работата й като журналист. Хени Берлер е един човек от българската еврейска общност, който отивайки в Израел, продължи да работи за българската еврейска общност. Тя беше и главен секретар на Дружеството на българските евреи, които са се изселили в Израел още след 1944 година. Тя беше наш партньор и разбира се преди всичко наш приятел. Изпитвам малко страх какво ще правим без Хени. Там в Израел имаме много приятели, има и много други хора, но нейната енергия, нейното лъчезарно присъствие без никакво преуве! личение беше най-силното гориво на нашите контакти с българска! та еврейска общност в Израел. Много съжалявам за Хени. Аз лично много съжалявам за Хени.

Водещ: Но именно заради нея основите на това дело, което тя започна, трябва да бъдат продължени със същата поне енергия. Какво се случва сега в организацията? Дали по същия начин има тези активности както преди?

Максим Баневисти: За това трябва да попитате нашите приятели от Организацията на българските евреи в Израел. Редно е те да говорят за нея повече, отколкото аз. Има човек на нейното място – един български евреин, който наскоро е заминал. И аз се надявам, че той ще продължи по пътя, който Хени разчисти и очерта. Това, което се случва или по-скоро ми се иска да се случва, е да продължи постоянният контакт между двете части на българското еврейство – там в Израел и тук в България. Това, което очаквам да се случи, е този контакт да съдържа в себе си популяризирането на българската култура в Израел и на израелската култура в България. Хени направи много в тази ! насока.

Водещ: Наистина е така. Иска ми се сега да чуем и Цветана Маринова, режисьорката на филма „Неносталгично”, който е направен заедно с Хени и посветен на нея. Здравейте, Цветана.

Цветана Маринова: Здравейте.

Водещ: Всъщност, доколкото разбирам, вашата среща с нея е била съвсем кратковременна, единствено и само по повод на този филм. И затова е любопитно да ни кажете как я видяхте в този кратък контакт.

Цветана Маринова: Точно така. Това беше преди четири години – в края на 2006-та. Тогава бях продуцент и режисьор на телевизионната поредица „Неносталгично” за сателитния канал на националната телевизия. И в тази поредица правихме едни 30-минутни разкази за българи, които живеят извън България, заминали по различни причини, но с добра професионална реализация. Не всички известни, но хора интересни. Беше важно те да умеят да говорят, да разказват, защото идеята беше те, идвайки в България, за времето, което са тук, да ни отдел! ят поне два дни от живота си в родината и да ни заведат на места, свърз! ани с важни моменти за тях, да ни запознаят със стари приятели и свои близки. Това беше поводът, по който аз открих Хени и тя се съгласи да стане един от нашите герои. Дойде в София скоро след като направихме връзка, във връзка с един неин ангажимент към българо-израелски бизнес форум, който се проведе тук тогава. Какво си спомням от нея? Това бяха два дни, в които бяхме от сутрин до вечер заедно и не преставахме да говорим, което създаваше обикновено някакво доверие между хората, защото те говореха за собствения си живот. Хени подходи много професионално. Видяхме се, направихме план за снимките. Тя подреди много бързо и хората, и местата, на които ще ни заведе. Какво да ви кажа, ходихме до Пловдив, родния й град. Тя много го обичаше. Личеше, че там беше един от малкото моменти, в които беше по-развълнувана, иначе подхождаше доста професионално и много бързо и стегнато говореше. Спомняше си за детството си. Заведе ни в двора, в който беше играла с приятели българи, евреи, арменци.

Водещ: Имате привилегията да си спомните много от тези реплики, които са останали зад кадър. Филмът „Неносталгично” ще бъде прожектиран утре в Еврейския културен дом като част от вечерта, посветена на Хени Берлер, с поканата за пропусната среща с Хени. Чухте Цветана Маринова, автор на филма „Неносталгично”, както и председателя на организацията „Шалом” Максим Беневисти.