23 август 2010 г. | в. „Труд“ | стр. 25

Делегации на Американския еврейски комитет (АЕК) водена от изпълнителния директор на организацията Дейвид Харис, от вчера е у нас за участие в Летния университет на Европейския еврейски студентски съюз. Негова лекция е озаглавена „Еврейски лидер“. Снощи Дейвид Харис получи най-голямата награда на българската еврейска общност – „Шалом“, за принос в развитието на връзките между Организация на евреите в България „Шалом“ и АЕК. Днес той ще бъде приет от премиера Бойко Борисов, военния министър Аню Ангелов и първия ни дипломат Николай Младенов. Утре президентът Георги Първанов ще му връчи орден „Мадарски конник I степен“за принос в развитието на отношенията между България и САЩ.

– Г-н Харис, вече повече от 20 години сте изпълнителен директор на Американския еврейски комитет. Членувате и в Съвета по международни отношения. Вярно ли е, че вие управлявате света? И ако е така, накъде ни водите?

– Благодаря за комплимента, но не – ние не управляваме света. Ако беше така, той щеше да изглежда доста по-различно. Щеше да има повече мир и плурализъм, по-малко отчаяние и нарушения на човешките права.

– Какво мислите за идеята за разпадащата се американска империя? Колко дълго още ще могат САЩ да удържат световното си лидерство?

– САЩ са най-голямата политическа, икономическа и военна сила в света. Те остават най-непоклатимият поддръжник на свободата и демократичните ценности. През XXI век Америка ще трябва все повече да споделя мощта си заради бързото развитие на други държави и региони. Откровено казано, в този променящ се свят връзките ни с ЕС, чиято членка е България, стават все по-важни. Страните с общи ценности трябва да се поддържат колкото е възможно по-единни и силни.

– Какво е мястото на България в новия световен ред? Дали се движим в правилната посока, или трябва да преосмислим възможностите си?

– България е членка и на НАТО, и на ЕС. Това са две важни глобални платформи. Страната ви е пример за стабилност и развитие на Балканите, които са стратегически жизненоважен регион. Затова виждам голям потенциал в България да е регионален и световен играч в бъдеще.

– Колко силно е еврейското влияние в Русия?

– Не виждам особено силно еврейско „влияние“, както го наричате вие, в Русия. Много евреи напуснаха тази страна през последните четири десетилетия и се установиха в Израел, САЩ, Канада и Германия. Сред тези, които останаха в Русия, има различни групи, които се опитват да играят активна роля, но бих добавил не винаги са на едно мнение. Чуват се еврейски гласове, но има и много други – от мощната Руска православна църква до мюсюлманските общности, бизнеса и т.н.

– Ще оцелее ли ЕС като основен играч в световната политика, или ще се разпадне, ставайки плячка на финансовите и политическите си врагове?

– Надявам се ЕС да продължи да съществува. По мое мнение ЕС е най-амбициозният и най-успешният мирен проект в най-новата история. Въпреки войните и кръвопролитията в миналото ЕС създаде забележителна зона на съжителство и просперитет. И през каквито и временни кризи да преминава, голямото постижение никога не бива да се пренебрегва.

– Турция, изглежда, е взела вече твърдо решение за бъдещето си – обърна се на изток, подкрепяйки открито Иран и палестинските екстремисти. Какви ще са последствията от това?

– Обръщането на Турция към Иран, Сирия и Хамас е най-малкото смущаващо. За тези от нас, които сме работили дълго за закотвянето й на запад, е тревожно, ако не и объркващо, да я виждаме в такава компания. Дали Турция вижда бъдещето си до стремящия се към ядрено оръжие, нарушаващия човешките права, отричащия холокоста и фалшифициращия избори Иран? Надявам се по-мъдри глави да надделеят скоро в Турция и тя да преосмисли позицията си.

– Барак Обама даде да се разбере още в началото, че няма да е толкова топъл към Израел, както сме свикнали да мислим за американските президенти. Защо?

– Президентът Обама заяви ясно, че американско-израелските отношения са „не-рушими“. Приветстваме това. В много аспекти двустранните ни връзки никога не са били по-силни. В желанието си да ускори мирния процес в Близкия изток президентът смяташе, че е най-добре в началото да увеличи натиска върху Израел и палестинците. Това беше тактическа грешка. Палестинците решиха, че от тях не се иска да правят компромиси и че Вашингтон ще „удари“ Израел. А Израел се притесняваше, че процесът ще пострада, както и си беше. Сега, благодарение на вече по-големия му опит, президентът смени тактиката. Това дава повече надежда за напредък.

– Как виждате изхода от конфликта между Израел и палестинците?

– Палестинците трябва да се изправят лице в лице едва големи вътрешни за тях проблема. Първият е разделението между Палестинската власт и Хамас. Това е огромна идеологическа пропаст, за запълването на която няма бързо и явно решение. Второ, Палестинската власт, която е партньорът на Израел в преговорите, трябва да реши дали наистина е заинтересована от решението „две държави“. То би сложило край на конфликта и на всички претенции и ще позволи на еврейска и палестинска държава да съжителстват в мир. Това би бил най-желаният изход, но всеки път, когато Израел го предлага (през 2000 и 2008 г. например), палестинците го отхвърлят.

– Смятате ли, че Израел или САЩ трябва да нанесат военен удар по иранските ядрени обекти?

– Ядрените амбиции на Иран са стратегическа заплаха за региона и отвъд него. Това става ясно от разговорите със съседите на Иран, включително арабските страни със сунитско мнозинство. Израел е в пълното си право да е обезпокоен. В края на краищата иранските лидери зоват за свят без Израел. Обама заяви, че на Иран не трябва да се позволява да се сдобие с ядрено оръжие. Той разбира заплахата. Преди обаче да се стигне до военния вариант, има още много, което може да се направи в политическата, дипломатическата, икономическата, финансовата и енергийната сфера, за да се покаже на Иран, че противопоставянето му на международната общност е неприемливо и че цената на това ще е тежка. И нека не забравяме онези смели иранци, които се опълчиха на режима след изборите на 12 юни 2009 г. Те също могат да са важен фактор в уравнението.

– Вие вече получихте три държавни награди за приноса си в развитието на двустранните отношения със САЩ. Може ли да хвърлите светлина какво точно сте направили?

– Когато падна желязната завеса, Американският еврейски комитет (АЕК) бе сред първите, които прогнозираха един нов свят, в който бившите комунистически страни ще се радват на по-близки отношения със САЩ, НАТО и Европейския съюз. Ние работехме в целия регион, за да помогнем в постигането на тези благородни Цели. Правейки това, АЕК се превърна в лидер на успешните настоятелни призиви за приемането на България в НАТО, а в американския Конгрес – за отмяна на търговските ограничения, наложени над България чрез поправката Джаксъл – Ваник в резултат на студената война. Освен това ние приветствахме възможността за директна връзка с България, включително на еврейската общност. Както и за фокусирането върху един доста специален, но непознат факт от историята на България през Втората световна война -спасяването на евреите в нейните граници. Много хора днес знаят за този въодушевяващ случай. Ние окуражавахме бизнесмените и туристите да отидат в България и да видят със собствените си очи какви възможности предлага страната. С други думи ние се смятаме за отдадени приятели на България. Ние наистина смятаме България за скъп приятел на САЩ, Израел, еврейския народ и демократичния свят.

***

Дейвид Харис е сред, най-изявените застъпници на евреите по света.
Като изпълнителен директор на Американския еврейски комитет от 1990г. той обикаля света и приканва за борба с антисемитизма, следи за състоянието на еврейските общности и се застъпва за разбирателство между различните етноси и религии. Той бе сред водещите
фигури, ангажирани с емиграцията на над един милион евреи от Съветския съюз. Автор е на 7 книги и на стотици статии.

Дейвид Харис е носител на повече от 10 различни държавни отличия на Франция, Германия, Италия, Полша и Украйна.

През 2002 г. получи почетен знак на българския президент, а през 2001 г. -„Златна лаврова клонка“ от МВнР