Йосиф Зиселс: Всеки народ трябва да се съхрани в този променлив святЙосиф Зиселс: Всеки народ трябва да се съхрани в този променлив свят

14.09.2009, 12:24  →  В медиите    

В тежки условия евреите дават пример как се опазват културата, традициите, религията, езикът, казва генералният секретар на Евроазиатския еврейски форум

14 Септември 2009 | в. „Дума“ | брой 209

zisels_duma.jpgЙосиф Зиселс, генерален секретар на Евроазиатския еврейски форум, бе един от гостите на юбилейните тържества в София, организирани по случай 100-годишнината на Централната софийска синагога. Той дълго е живял в родния си град Черновци, Украйна – на границата с Румъния, където дружно са живели поляци, арменци, румънци, украинци, евреи, представители и на други етноси. По образование Зиселс е физик, десидентсващ от 60-те години на ХХ век. Занимавал се е с използването на психиатрията за политически цели и публикувал данни, заради които на два пъти го пращали в затвора за по три години. Лежал е до перестройката. После създава със съмишленици първата еврейска организация в Украйна и помага за организирането на еврейските общности в Москра, в Киев и другаде. През 2001-а учредява Конгреса на националните общности в Украйна, чийто ръководител е досега. Работи по десетки програми, свързани с възпитанието в междуетническа и междунационална толерантност. Йосиф Зиселс е баща на 4 деца – от 38 до 17-годишни. Постоянният му адрес е в Киев, но живее повече в самолетите, защото Евроазиатският форум, чийто главен секретар е, обединява еврейските организации в 25 страни.

Какво послание отправихте към българските си събратя с тората, която им подарихте за юбилея на синагогата, г-н Зиселс?

Не всички еврейски храмове могат да просъществуват столетия и сме радостни за този празник в България. Хубаво е, че сте успели да реставрирате най-красивата от известните ми синагоги – трета по големина в Европа. За нас е важно, че държавата е участвала активно в това дело, помагайки на еврейската общност – ние знаем, че тя е отделила парите за реставрацията, знаем също, че не във всяка страна това е възможно. Пожелавам на българските евреи да пазят и занапред своите традиции с помощта на тази и на останалите синагоги, защото е много важно в нашия променлив свят да съхраниш самобитността си. Благополучието, в което живеят много общности по света, не ги подтиква да запазват специфичния характер на бита си, а това погубва традициите и обичаите. Красотата на света се състои в това – всеки народ да съхрани облика си. Евреите винаги са давали пример на останалите – как в тежки условия се опазват културата, традициите, религията, езикът. Българските евреи са съумели да съхранят всичко това по времето на Холокоста и в други трудни времена, затова се надявам, че и занапред ще запазят това наследство. Това е уникална и немалка сефарадска общност, не са останали много такива в Европа. Пожелавам им да продължат да развиват отношенията си с държавата и да бъдат все така активни членове на Евроазиатския и на Европейския еврейски конгреси – те членуват и в двете организации. За Евроазиатския еврейски форум е важно, че организацията на българското еврейство стана наш член – първа от европейските общности, последваха я Словения, Македония, Полша. Надяваме се нашата идея за обединяване на всички общности в Европа и Азия да се осъществи. Това е особено важно, защото преди 100 години, когато е строена Централната софийска синагога, всички решения в еврейския свят са се взимали между Берлин и Одеса, а сега между Ню Йорк и Ерусалим. Европа и Азия загубиха своя глас и влиянието си върху събитията в еврейския свят. Примерът на България в това отношение е важен и чрез обединението на европейските и азиатските еврейски общности този глас придобива нова сила и ще помогне да възвърнем влиянието си.

Какво представлява този ценен дар – тора, къде е подготвен, от кого и от какво е изработен, има ли материална цена?

Трудно може да се определи материалната цена на духовните стожери, но работата на специалистите, разбира се, винаги има своя цена. Евроазиатския еврейски конгрес има няколко приоритета, един от тях условно сме назовали архивен фонд. Това направление се занимава с поддръжка на живота в религиозните общности – строителство на синагоги, финансова помощ за символите в храмовете, за службите в тях. В тази програма имаме проект за свитъците тора. С няколко специалисти имаме добри контакти, те пишат тора, колекционират ги и под наш общ контрол има около 50 пергаментови свитъка с цялата религиозна литература – текстът на „Петокнижието“. Тези тора нямат истински стопани, поради липса на общности, които да ги притежават в храмовете си и да ги четат по време на своите ритуали. Ръкописите трябва да се сложат в ред, да се ремонтират, поправят, реставрират и да се ползват в религиозни култови обреди. Ние се стараем да възстановим тези свитъци и да им дадем нов живот. Изписването на липсващи букви, украшенията, надписите – всичко излиза изпод ръцете на специалисти поне за една година. Няма да ви кажа колко струва тората, която подарихме на българската еврейска общност – за бедните може да е много, но за духовния живот ръкописът е безценнен и съм радостен, че общността тук така тържествено прие този дар.

Ръкописът винаги ли е на иврит, г-н Зиселс?

Този да, но има два стила на изписване – сефарадски и ешкеназки. За българските евреи поръчахме сефарадски свитък.

Защо „богоизбраният народ“ съхранява като светиня тората в своите синагоги?

Това е повече легенда, но във всяка от тях има рационално зърно. Тора е книгата, която според преданието е дадена от бога на народа и именно „божественият“ й произход определя нейната важност за евреите – народът постъпва така, както е заповядал бог. Старае се да живее по божиите правила, според десетте божи заповеди, които ръководят голямата част от нашия свят – не само евреите, но и християните. Има още куп детайли, които почита не само еврейският народ, и заповеди, които не само религиозният човек съблюдава, например числото 13. „Избраният“ народ не е облагодетелстван, а напротив има тежка орис, която е възложена на евреите – трудни изпитания, през които да пренесат традицията – тази книга и да я предаде на следващите поколения. Тора се явява главната книга на еврейския народ, главният източник на неговата духовност – тя може да се чете безкрайно и непрекъснато и в нея да се откриват все нови смисли и значения.

Може би е символ на спасението и оцеляването на този народ?

Иска ми се да го вярвам, но по време на Холокоста тора не спаси голяма част от еврейския народ, напротив. Много религиозни хора, особено в Полша, загинаха въпреки привързаността си към тази свята книга. Иска ми се да вярвам, че тора спасява, но единствено самият народ може да се спаси, да създаде своя държава, да отстоява независимостта си, културата и традициите си.

По какво си приличат евреите по света, г-н Зиселс?

И за това има много предания, които твърдят, че всички евреи имат общи духовни и генетични корени – това е вярно, доколкото всички произхождаме от Адам и Ева, Сара и Авраам и други наши праотци, от 12-те израелски колена… Но това е красива легенда. Заедно с тора тя „работи“ за обединението на израилтянския народ. Благодарение на тези „източници“ има около 2500 еврейски диаспори, чрез които се съхраняват основните елементи на идентичността. Според изследванията на различни специалисти по „еднаквост“ става ясно, че евреите в Израел се отличават особено от останалите две групи – това е отделен разговор. По идентичността на евреите мога да говоря с часове, но нямате такова пространство, за да го публикувате. Много са различията в езика – всеки говори на езика на страната, в която живее и не всички владеят (условно общият) иврит, идиш, фарси или латина и пр. Да се твърди, че евреите имат обща история също е трудно, отнася се само за древната, после всичко е толкова различно. Ако трябва да се обобщи – онова, по което си приличаме и което ни обединява, е тора. По това няма никакви спорове – има едно „Петокнижие“ Мойсеево и то е общо за всички. Общи са и песните, когато бяхме в Макоро (там има малко евреи, но пяха сефарадски песни) ние припявахме, макар по мелодика да се различават от нашите. Но песните също произлизат от тора и са свързани с действащите персонажи в учението.

Българските евреи, които са уважавани навсякъде по света, отличават ли се с нещо от останалите си събратя?

Е, чак такъв специалист по идентичност не съм, но се забелязва, че евреите придобиват редица черти на народите, с които живеят дълги години. Това е много важно, за да се разбере еднаквостта – всяко национално малцинство заприличва на големия народ и това е здравословен конформизъм. Не е добре ярко да се отличаваш. През средните векове евреите в Европа живеели в гета и силно се отличавали от останалите хора – по дрехите, прическите, начина на живот, собствените закони. Сега всички сме граждани на държавата си, плащаме данъци, съобразяваме се със законодателството, с обичаите и почти не се отличаваме външно от жителите на дадената страна. В Западна Европа от 200 години различията идват от религията, а не по етнически признак, както беше у нас – в Източна Европа. Това е основното в идентичността на Изтока и Запада, което се е отразило и при евреите. Но имаме своята традиция – тора, това ни отличава от народа, с който живеем и ни обединява с другите евреи.

duma_issue209-2009-09-14.jpgВ тежки условия евреите дават пример как се опазват културата, традициите, религията, езикът, казва генералният секретар на Евроазиатския еврейски форум

14 Септември 2009 | в. „Дума“ | брой 209

zisels_duma.jpgЙосиф Зиселс, генерален секретар на Евроазиатския еврейски форум, бе един от гостите на юбилейните тържества в София, организирани по случай 100-годишнината на Централната софийска синагога. Той дълго е живял в родния си град Черновци, Украйна – на границата с Румъния, където дружно са живели поляци, арменци, румънци, украинци, евреи, представители и на други етноси. По образование Зиселс е физик, десидентсващ от 60-те години на ХХ век. Занимавал се е с използването на психиатрията за политически цели и публикувал данни, заради които на два пъти го пращали в затвора за по три години. Лежал е до перестройката. После създава със съмишленици първата еврейска организация в Украйна и помага за организирането на еврейските общности в Москра, в Киев и другаде. През 2001-а учредява Конгреса на националните общности в Украйна, чийто ръководител е досега. Работи по десетки програми, свързани с възпитанието в междуетническа и междунационална толерантност. Йосиф Зиселс е баща на 4 деца – от 38 до 17-годишни. Постоянният му адрес е в Киев, но живее повече в самолетите, защото Евроазиатският форум, чийто главен секретар е, обединява еврейските организации в 25 страни.

Какво послание отправихте към българските си събратя с тората, която им подарихте за юбилея на синагогата, г-н Зиселс?

Не всички еврейски храмове могат да просъществуват столетия и сме радостни за този празник в България. Хубаво е, че сте успели да реставрирате най-красивата от известните ми синагоги – трета по големина в Европа. За нас е важно, че държавата е участвала активно в това дело, помагайки на еврейската общност – ние знаем, че тя е отделила парите за реставрацията, знаем също, че не във всяка страна това е възможно. Пожелавам на българските евреи да пазят и занапред своите традиции с помощта на тази и на останалите синагоги, защото е много важно в нашия променлив свят да съхраниш самобитността си. Благополучието, в което живеят много общности по света, не ги подтиква да запазват специфичния характер на бита си, а това погубва традициите и обичаите. Красотата на света се състои в това – всеки народ да съхрани облика си. Евреите винаги са давали пример на останалите – как в тежки условия се опазват културата, традициите, религията, езикът. Българските евреи са съумели да съхранят всичко това по времето на Холокоста и в други трудни времена, затова се надявам, че и занапред ще запазят това наследство. Това е уникална и немалка сефарадска общност, не са останали много такива в Европа. Пожелавам им да продължат да развиват отношенията си с държавата и да бъдат все така активни членове на Евроазиатския и на Европейския еврейски конгреси – те членуват и в двете организации. За Евроазиатския еврейски форум е важно, че организацията на българското еврейство стана наш член – първа от европейските общности, последваха я Словения, Македония, Полша. Надяваме се нашата идея за обединяване на всички общности в Европа и Азия да се осъществи. Това е особено важно, защото преди 100 години, когато е строена Централната софийска синагога, всички решения в еврейския свят са се взимали между Берлин и Одеса, а сега между Ню Йорк и Ерусалим. Европа и Азия загубиха своя глас и влиянието си върху събитията в еврейския свят. Примерът на България в това отношение е важен и чрез обединението на европейските и азиатските еврейски общности този глас придобива нова сила и ще помогне да възвърнем влиянието си.

Какво представлява този ценен дар – тора, къде е подготвен, от кого и от какво е изработен, има ли материална цена?

Трудно може да се определи материалната цена на духовните стожери, но работата на специалистите, разбира се, винаги има своя цена. Евроазиатския еврейски конгрес има няколко приоритета, един от тях условно сме назовали архивен фонд. Това направление се занимава с поддръжка на живота в религиозните общности – строителство на синагоги, финансова помощ за символите в храмовете, за службите в тях. В тази програма имаме проект за свитъците тора. С няколко специалисти имаме добри контакти, те пишат тора, колекционират ги и под наш общ контрол има около 50 пергаментови свитъка с цялата религиозна литература – текстът на „Петокнижието“. Тези тора нямат истински стопани, поради липса на общности, които да ги притежават в храмовете си и да ги четат по време на своите ритуали. Ръкописите трябва да се сложат в ред, да се ремонтират, поправят, реставрират и да се ползват в религиозни култови обреди. Ние се стараем да възстановим тези свитъци и да им дадем нов живот. Изписването на липсващи букви, украшенията, надписите – всичко излиза изпод ръцете на специалисти поне за една година. Няма да ви кажа колко струва тората, която подарихме на българската еврейска общност – за бедните може да е много, но за духовния живот ръкописът е безценнен и съм радостен, че общността тук така тържествено прие този дар.

Ръкописът винаги ли е на иврит, г-н Зиселс?

Този да, но има два стила на изписване – сефарадски и ешкеназки. За българските евреи поръчахме сефарадски свитък.

Защо „богоизбраният народ“ съхранява като светиня тората в своите синагоги?

Това е повече легенда, но във всяка от тях има рационално зърно. Тора е книгата, която според преданието е дадена от бога на народа и именно „божественият“ й произход определя нейната важност за евреите – народът постъпва така, както е заповядал бог. Старае се да живее по божиите правила, според десетте божи заповеди, които ръководят голямата част от нашия свят – не само евреите, но и християните. Има още куп детайли, които почита не само еврейският народ, и заповеди, които не само религиозният човек съблюдава, например числото 13. „Избраният“ народ не е облагодетелстван, а напротив има тежка орис, която е възложена на евреите – трудни изпитания, през които да пренесат традицията – тази книга и да я предаде на следващите поколения. Тора се явява главната книга на еврейския народ, главният източник на неговата духовност – тя може да се чете безкрайно и непрекъснато и в нея да се откриват все нови смисли и значения.

Може би е символ на спасението и оцеляването на този народ?

Иска ми се да го вярвам, но по време на Холокоста тора не спаси голяма част от еврейския народ, напротив. Много религиозни хора, особено в Полша, загинаха въпреки привързаността си към тази свята книга. Иска ми се да вярвам, че тора спасява, но единствено самият народ може да се спаси, да създаде своя държава, да отстоява независимостта си, културата и традициите си.

По какво си приличат евреите по света, г-н Зиселс?

И за това има много предания, които твърдят, че всички евреи имат общи духовни и генетични корени – това е вярно, доколкото всички произхождаме от Адам и Ева, Сара и Авраам и други наши праотци, от 12-те израелски колена… Но това е красива легенда. Заедно с тора тя „работи“ за обединението на израилтянския народ. Благодарение на тези „източници“ има около 2500 еврейски диаспори, чрез които се съхраняват основните елементи на идентичността. Според изследванията на различни специалисти по „еднаквост“ става ясно, че евреите в Израел се отличават особено от останалите две групи – това е отделен разговор. По идентичността на евреите мога да говоря с часове, но нямате такова пространство, за да го публикувате. Много са различията в езика – всеки говори на езика на страната, в която живее и не всички владеят (условно общият) иврит, идиш, фарси или латина и пр. Да се твърди, че евреите имат обща история също е трудно, отнася се само за древната, после всичко е толкова различно. Ако трябва да се обобщи – онова, по което си приличаме и което ни обединява, е тора. По това няма никакви спорове – има едно „Петокнижие“ Мойсеево и то е общо за всички. Общи са и песните, когато бяхме в Макоро (там има малко евреи, но пяха сефарадски песни) ние припявахме, макар по мелодика да се различават от нашите. Но песните също произлизат от тора и са свързани с действащите персонажи в учението.

Българските евреи, които са уважавани навсякъде по света, отличават ли се с нещо от останалите си събратя?

Е, чак такъв специалист по идентичност не съм, но се забелязва, че евреите придобиват редица черти на народите, с които живеят дълги години. Това е много важно, за да се разбере еднаквостта – всяко национално малцинство заприличва на големия народ и това е здравословен конформизъм. Не е добре ярко да се отличаваш. През средните векове евреите в Европа живеели в гета и силно се отличавали от останалите хора – по дрехите, прическите, начина на живот, собствените закони. Сега всички сме граждани на държавата си, плащаме данъци, съобразяваме се със законодателството, с обичаите и почти не се отличаваме външно от жителите на дадената страна. В Западна Европа от 200 години различията идват от религията, а не по етнически признак, както беше у нас – в Източна Европа. Това е основното в идентичността на Изтока и Запада, което се е отразило и при евреите. Но имаме своята традиция – тора, това ни отличава от народа, с който живеем и ни обединява с другите евреи.

duma_issue209-2009-09-14.jpg