Максим Бенвенисти: Българинът е свикнал да живее с другияМаксим Бенвенисти: Българинът е свикнал да живее с другия

16.09.2009, 12:33  →  В медиите    

Важно е какво ще направиш, а не какво ще обещаеш, цитира „Петокнижието“ председателят на „Шалом“

16 Септември 2009 | в. „Дума“ | брой 211

benvenisti_duma.jpgСемейство Бенвенисти живее в София близо 300 г. В комитета по строителството на синагогата преди 100 години е бил Хаим Алмузлино – прадядо на днешния председател на организацията на евреите в България „Шалом“. Максим Бенвенисти, д-р на техническите науки, понастоящем бизнесмен, е роден в Ючбунар – стария еврейски квартал на София, приютявал българи, цигани, арменци и малко руснаци. Определя се като обикновен софиянец, който обича града, страната си и еврейската общност. На 6-годишна възраст е пристъпил прага на Еврейския дом на културата на пл. „Възраждане“, за да му покажат шестолъчата звезда, изкована на парапетите в сградата. Гордее се, че като председател на „Шалом“ обитава кабинета на д-р Йосиф Аструков, приятел на баща му. Седи на бюро от 1971 г. и смята, че няма нужда да сменя нещо, когато върши добра работа. С Максим Бенвенисти разговарям в навечерието на „Рош ашана“ – еврейската Нова година, която е на 19 септември.

Кога и къде едно плюс едно е равно на три, г-н Бенвенисти?

В еврейското училище. В живота – много често. Важно е да убедиш другия, че ти си този, който трябва да получи трите. Това е част от един еврейски виц. Изпитват по аритметика в еврейското училище колко прави 1+1. Три, две и половина, четири – отговарят децата. Учителят гледа и казва: „Ученици, едно и едно в аритметиката прави две, в магазина – две и половина, ако сте добри търговци – три, но никога 4. За четири – в училището на нашите братя, арменците, отсреща.“ Пластиката „1+1=3“, която стои зад гърба ми, е подарък от мои приятели българи, които много харесват този анекдот. Това произведение на изкуството напомня на множеството търсачи на финансиране на проекти в рамките на еврейската общност, че аз мога да им обещая, но не значи, че ще го получат в размера, който искат.

Какво според вас означава понятието здравословен конформизъм?

Определям себе си като разумен конформист – не знам дали е здравословно, но приспособяването е едно от качествата на човека. Човешкият род е оцелял, защото се е приспособил към природата. Хората са оцелявали в сложни ситуации, защото са се приспособявали. Но приспособяването има граница, която лично не бих пристъпил, защото ще престана да бъда аз. Зад тази черта се питаш какъв е смисълът от съществуването. Не знам защо някои го определят като здравословен. Конформизмът вреди на здравето в медицинския смисъл на думата, защото е насилие над психиката, но е необходим. Не бих говорил за конформизъм, а за адаптиране.

Чия е заслугата за съгласието, в което живеем българите и малцинствените общности – на „букета“ от етноси или на „основното“ население?

Ключовата фраза е живеят заедно много дълго време. България е кръстопътно място. В 1300-годишната си история българите никога не са живели сами. Били са тук с траките, със славяните, след това се е появила българската нация. Преминавали са кръстоносци на няколко пъти, след това са дошли османците, а те не са само турци, а най-различни азиатски народи. Един Бог знае какви кавказки народи са дошли с османците. Българинът е свикнал да живее с другия, с различната религия и с различния етнос. Просто не му е дадена възможността да живее по друг начин – нека да не търсим заслугата, а да се радваме на обстоятелството. Българинът не мрази другия и в повечето случаи не заради неговия етнос и вяра, може би защото фанатизмът му е чужд. Важно е, че живеем добре заедно, а лошото е, че заедно живеем не много добре – такъв сме направили живота си, който живеем тук…

С какво българските евреи са по-различни от другите, какво са попили от векуването си тук?

Нещо от завистта – българските евреи носят чисто балканските, защото те не са само български, черти: да надничаме в двора на съседа, да го одумаме, да позавидим, но българските евреи, както и българите, са трудолюбиви и честни хора. Чужди са на спекулативния дух, затова и сред българските евреи в Израел няма да намерите нито едно голямо име в областта на бизнеса. Има достойни военни, учени, лекари, общественици, хора на изкуството, но в бизнеса няма нито един голям. Често съм питал за това нашите братя в Израел, а те ми отговарят: „Не ни се отдава много!“. Дори един от богатите евреи – Береха, собственик на единствената фабрика за огледала в България, отивайки в Израел (очевидно успял да спаси нещо от капиталите си), основал фабрика и фалирал. Българският евреин умее да служи добре, това е качество, попито от българите, в армията. Затова в израелската армия има доста български евреи на високи позиции.

Може ли да се твърди, че нашите евреи са по-лоялни към народа и държавата, в която живеят, и по-рядко сред тях срещаме и преди 9 септември 1944-а, и след това, дисиденти, за разлика от руските евреи например?

Не съм съгласен – сред българските евреи дисиденти е имало, има и сега, дори в самата организация „Шалом“. Еврейска черта е да бъдеш в известна степен опортюнист. Преди отговора на въпроса ще ви разкажа един виц. Разговарят двама евреи кои са най-умните хора. Казват – евреите. А сред евреите? Първенците на еврейската общност. А сред тях? Е, председателят! Кой, председателят е голям глупак, аз го познавам лично!

Та евреите уважават властта в страната, в която живеят, и са критично настроени към собствените си ръководства. Никак не е лесно да участваш в ръководенето на такава общност, ако даваш ухо на всичко, казано по твой адрес. На нас в България ни е по-леко, защото изглежда това е и национална черта.

Що се отнася до патриотизма – в Европа е бил висок във всички „стари“ демокрации. В една военна руска енциклопедия ще видите колко руски евреи са получили пълния набор ордени във войните на императорска Русия. Немалко са стигнали генералски чин. Патриотизмът на руските евреи след Октомврийската революция се доказва от участието им във Втората световна война. Якоб Крейзър е първият генерал герой на СССР, защото при масовото отстъпление през юли 1941 г. е успял със своята танкова дивизия да организира първото контранастъпление срещу германската армия край Орша и Смоленск.

Патриотизмът на нашите евреи се определя от връзката им с българската държава – тя е гледала с добро око на тях, с изключение на онези мракобесни 1940-1944 г. И евреите са се отблагодарявали на своята държава с вярна служба. Масовото им участие във войните – Балканска, Междусъюзническа, Първа световна, почти 1000-та жертви от 40-хилядно население, доказва, че българският евреин не е седял в тила, а е воювал.

Като отворихте дума за „председателя“, каква е заслугата ви за юбилейните тържества на Централната софийска синагога?

Председателят има своята роля и фалшивата скромност не е най-доброто поведение, но тържествата ги направи еврейската общност. Ролята на един ръководител е, първо – да не пречи на тези, които могат да си свършат работата, второ – да мотивира тези, които са готови да я свършат, и накрая – да притиска онези, които не искат да я вършат. Ние си свършихме работата – Барух Ашем (Слава Богу!) както казват евреите, за следващите 100 години синагогата е оправена, да му мисли тогавашният председател.

И ако теглим чертата, какви са дивидентите за българската държава и за еврейската общност от високите посещения, знак на уважение и признателност към стореното у нас?

Дивидентите се инкасират, след като приключи годината – рано е да правим изводи какво впечатление направи България и българската еврейска общност на нашите гости. Гостите обикновено не споделят впечатлението си, защото се придържат към една от тезите в „Петокнижието“, че важно е какво ще направиш, а не какво ще обещаеш. Българската общественост положи усилия да им покаже своето лице. Бях свидетел на поканите, отправени към български политически мъже от всички парламентарно представени политически сили – при посещения в САЩ да включат в програмата си визити в американските еврейски институти. Това е знак, че се отваря вратата, а какво ще влезе през тази врата и какво ще излезе оттам, зависи от политиците и държавниците.

Срещите в София родиха ли нов анекдот?

Не съм осъзнал още вица във всичко това, което се случи, но не може да няма!

Разкажете тогава любимия си еврейски виц за край на това интервю!

Те са няколко и вече ви разказах два, но ще добавя още един. Вървят по пресечена местност евреин и българин (християнин е в оригинала). Когато слизат надолу, евреинът плаче, българинът се смее. Когато се изкачват – евреинът се смее, а българинът – плаче. Спират да си починат и българинът казва: „Странни хора сте вие, евреите!“, цитира видяното и пита защо. Когато слизам, отговорил евреинът, мисля, че трябва да се качвам…

В известен смисъл евреинът е професионален песимист. Винаги, когато се случват хубави неща, мисли какво лошо ще ми се случи след това. И когато се говори как хубаво минаха тържествата по случай 100-годишнината на синагогата, с известна боязън си мисля: „Какво ли лошо ни е приготвила съдбата в следващите месеци?“. Генетично ни е заложено да очакваме лошото… Затова нека да се смеем и на слизане, и на качване!

duma_issue211-2009-09-16.jpgВажно е какво ще направиш, а не какво ще обещаеш, цитира „Петокнижието“ председателят на „Шалом“

16 Септември 2009 | в. „Дума“ | брой 211

benvenisti_duma.jpgСемейство Бенвенисти живее в София близо 300 г. В комитета по строителството на синагогата преди 100 години е бил Хаим Алмузлино – прадядо на днешния председател на организацията на евреите в България „Шалом“. Максим Бенвенисти, д-р на техническите науки, понастоящем бизнесмен, е роден в Ючбунар – стария еврейски квартал на София, приютявал българи, цигани, арменци и малко руснаци. Определя се като обикновен софиянец, който обича града, страната си и еврейската общност. На 6-годишна възраст е пристъпил прага на Еврейския дом на културата на пл. „Възраждане“, за да му покажат шестолъчата звезда, изкована на парапетите в сградата. Гордее се, че като председател на „Шалом“ обитава кабинета на д-р Йосиф Аструков, приятел на баща му. Седи на бюро от 1971 г. и смята, че няма нужда да сменя нещо, когато върши добра работа. С Максим Бенвенисти разговарям в навечерието на „Рош ашана“ – еврейската Нова година, която е на 19 септември.

Кога и къде едно плюс едно е равно на три, г-н Бенвенисти?

В еврейското училище. В живота – много често. Важно е да убедиш другия, че ти си този, който трябва да получи трите. Това е част от един еврейски виц. Изпитват по аритметика в еврейското училище колко прави 1+1. Три, две и половина, четири – отговарят децата. Учителят гледа и казва: „Ученици, едно и едно в аритметиката прави две, в магазина – две и половина, ако сте добри търговци – три, но никога 4. За четири – в училището на нашите братя, арменците, отсреща.“ Пластиката „1+1=3“, която стои зад гърба ми, е подарък от мои приятели българи, които много харесват този анекдот. Това произведение на изкуството напомня на множеството търсачи на финансиране на проекти в рамките на еврейската общност, че аз мога да им обещая, но не значи, че ще го получат в размера, който искат.

Какво според вас означава понятието здравословен конформизъм?

Определям себе си като разумен конформист – не знам дали е здравословно, но приспособяването е едно от качествата на човека. Човешкият род е оцелял, защото се е приспособил към природата. Хората са оцелявали в сложни ситуации, защото са се приспособявали. Но приспособяването има граница, която лично не бих пристъпил, защото ще престана да бъда аз. Зад тази черта се питаш какъв е смисълът от съществуването. Не знам защо някои го определят като здравословен. Конформизмът вреди на здравето в медицинския смисъл на думата, защото е насилие над психиката, но е необходим. Не бих говорил за конформизъм, а за адаптиране.

Чия е заслугата за съгласието, в което живеем българите и малцинствените общности – на „букета“ от етноси или на „основното“ население?

Ключовата фраза е живеят заедно много дълго време. България е кръстопътно място. В 1300-годишната си история българите никога не са живели сами. Били са тук с траките, със славяните, след това се е появила българската нация. Преминавали са кръстоносци на няколко пъти, след това са дошли османците, а те не са само турци, а най-различни азиатски народи. Един Бог знае какви кавказки народи са дошли с османците. Българинът е свикнал да живее с другия, с различната религия и с различния етнос. Просто не му е дадена възможността да живее по друг начин – нека да не търсим заслугата, а да се радваме на обстоятелството. Българинът не мрази другия и в повечето случаи не заради неговия етнос и вяра, може би защото фанатизмът му е чужд. Важно е, че живеем добре заедно, а лошото е, че заедно живеем не много добре – такъв сме направили живота си, който живеем тук…

С какво българските евреи са по-различни от другите, какво са попили от векуването си тук?

Нещо от завистта – българските евреи носят чисто балканските, защото те не са само български, черти: да надничаме в двора на съседа, да го одумаме, да позавидим, но българските евреи, както и българите, са трудолюбиви и честни хора. Чужди са на спекулативния дух, затова и сред българските евреи в Израел няма да намерите нито едно голямо име в областта на бизнеса. Има достойни военни, учени, лекари, общественици, хора на изкуството, но в бизнеса няма нито един голям. Често съм питал за това нашите братя в Израел, а те ми отговарят: „Не ни се отдава много!“. Дори един от богатите евреи – Береха, собственик на единствената фабрика за огледала в България, отивайки в Израел (очевидно успял да спаси нещо от капиталите си), основал фабрика и фалирал. Българският евреин умее да служи добре, това е качество, попито от българите, в армията. Затова в израелската армия има доста български евреи на високи позиции.

Може ли да се твърди, че нашите евреи са по-лоялни към народа и държавата, в която живеят, и по-рядко сред тях срещаме и преди 9 септември 1944-а, и след това, дисиденти, за разлика от руските евреи например?

Не съм съгласен – сред българските евреи дисиденти е имало, има и сега, дори в самата организация „Шалом“. Еврейска черта е да бъдеш в известна степен опортюнист. Преди отговора на въпроса ще ви разкажа един виц. Разговарят двама евреи кои са най-умните хора. Казват – евреите. А сред евреите? Първенците на еврейската общност. А сред тях? Е, председателят! Кой, председателят е голям глупак, аз го познавам лично!

Та евреите уважават властта в страната, в която живеят, и са критично настроени към собствените си ръководства. Никак не е лесно да участваш в ръководенето на такава общност, ако даваш ухо на всичко, казано по твой адрес. На нас в България ни е по-леко, защото изглежда това е и национална черта.

Що се отнася до патриотизма – в Европа е бил висок във всички „стари“ демокрации. В една военна руска енциклопедия ще видите колко руски евреи са получили пълния набор ордени във войните на императорска Русия. Немалко са стигнали генералски чин. Патриотизмът на руските евреи след Октомврийската революция се доказва от участието им във Втората световна война. Якоб Крейзър е първият генерал герой на СССР, защото при масовото отстъпление през юли 1941 г. е успял със своята танкова дивизия да организира първото контранастъпление срещу германската армия край Орша и Смоленск.

Патриотизмът на нашите евреи се определя от връзката им с българската държава – тя е гледала с добро око на тях, с изключение на онези мракобесни 1940-1944 г. И евреите са се отблагодарявали на своята държава с вярна служба. Масовото им участие във войните – Балканска, Междусъюзническа, Първа световна, почти 1000-та жертви от 40-хилядно население, доказва, че българският евреин не е седял в тила, а е воювал.

Като отворихте дума за „председателя“, каква е заслугата ви за юбилейните тържества на Централната софийска синагога?

Председателят има своята роля и фалшивата скромност не е най-доброто поведение, но тържествата ги направи еврейската общност. Ролята на един ръководител е, първо – да не пречи на тези, които могат да си свършат работата, второ – да мотивира тези, които са готови да я свършат, и накрая – да притиска онези, които не искат да я вършат. Ние си свършихме работата – Барух Ашем (Слава Богу!) както казват евреите, за следващите 100 години синагогата е оправена, да му мисли тогавашният председател.

И ако теглим чертата, какви са дивидентите за българската държава и за еврейската общност от високите посещения, знак на уважение и признателност към стореното у нас?

Дивидентите се инкасират, след като приключи годината – рано е да правим изводи какво впечатление направи България и българската еврейска общност на нашите гости. Гостите обикновено не споделят впечатлението си, защото се придържат към една от тезите в „Петокнижието“, че важно е какво ще направиш, а не какво ще обещаеш. Българската общественост положи усилия да им покаже своето лице. Бях свидетел на поканите, отправени към български политически мъже от всички парламентарно представени политически сили – при посещения в САЩ да включат в програмата си визити в американските еврейски институти. Това е знак, че се отваря вратата, а какво ще влезе през тази врата и какво ще излезе оттам, зависи от политиците и държавниците.

Срещите в София родиха ли нов анекдот?

Не съм осъзнал още вица във всичко това, което се случи, но не може да няма!

Разкажете тогава любимия си еврейски виц за край на това интервю!

Те са няколко и вече ви разказах два, но ще добавя още един. Вървят по пресечена местност евреин и българин (християнин е в оригинала). Когато слизат надолу, евреинът плаче, българинът се смее. Когато се изкачват – евреинът се смее, а българинът – плаче. Спират да си починат и българинът казва: „Странни хора сте вие, евреите!“, цитира видяното и пита защо. Когато слизам, отговорил евреинът, мисля, че трябва да се качвам…

В известен смисъл евреинът е професионален песимист. Винаги, когато се случват хубави неща, мисли какво лошо ще ми се случи след това. И когато се говори как хубаво минаха тържествата по случай 100-годишнината на синагогата, с известна боязън си мисля: „Какво ли лошо ни е приготвила съдбата в следващите месеци?“. Генетично ни е заложено да очакваме лошото… Затова нека да се смеем и на слизане, и на качване!

duma_issue211-2009-09-16.jpg