„СТАТУЯТА“ – ИЗЛОЖБА НА ЗАФЕР ГАЛИБОВ В ГАЛЕРИЯ „РАКУРСИ“ – „24 часа“, 02.02.2017, стр.19 и галерия „Ракурси““

02.02.2017, 14:40  →  В медиите Медиите    

„Статуята“ на Зафер Галибов в „Ракурси“
Зафер Галибов е известен като фотожурналист, с портретите си на джазмени и артисти, с документална, сценична и актова фотография. Повод за създаването на фотографиите и обединяването им в изложбата „Статуята“ е разказът на шведския писател Артур Лундквист. Фотографът улавя неведомите нишки, които свързват хората и обектите, неочакваните и неподправени връзки и отношения между тях. Това дава на зрителя възможност да забележи зад видимата действителност по-дълбоки пластове и смисли. Снимките са черно-бели, правени през 70-те години, като машина на времето са!

Източник и снимка:“24 часа“

Галерия „Ракурси“
Изложба „Статуята“- фотография на Зафер Галибов – от 30 януари 2017 г.
 Повод за създаването на фотографиите и обединяването им в изложбата „Статуята“, е разказът на шведския писател Артур Лундквист. Фотографът улавя неведомите нишки, които свързват хората и обектите, неочакваните и неподправени връзки и отношения между тях. Това дава на зрителя възможност да забележи зад видимата действителност по-дълбоки пластове и смисли. Снимките са черно-бели, правени през 1970-те години.

„Един мъж се събуди със статуя в обятията си, твърда и студена като камък.
В нея той разпознава своята съпруга: тя е все тъй млада и красива като преди, но вкаменена, превърната сякаш в мраморна.
Отпървом той си мисли, че се е смръзнала в някакъв сън: разтърсва я, сграбчва я за мраморната ръка, опитва да я събуди по всевъзможни начини. Вика, гали я отчаяно, лее сълзи върху ѝ, ала всуе – тя си остава статуя невъзмутима и каменоподобна.
Тогава той проумява горчивото си поражение: не ѝ е дал достатъчно обич, та да я съхрани жива, и сега не ще може да стори нищо, нещастието е непоправимо.
Единственото, което му остава, е да изправи съпругата си в някой ъгъл на дома, за спомен, като произведение на изкуството.
И постепенно свиква да живее без нея, макар че често поглежда с тъга и копнеж към непокътнатата ѝ мраморна прeлест.
Един ден обаче решително премества статуята в градината и все по-рядко се сеща за нея.“

АРТУР ЛУНДКВИСТ