„Труд“: Правилни въпроси водят до открития

21.10.2011, 20:40  →  В медиите    

21.10.2011 | 19:42 | Николай Петров | в. „Труд“

С Ада ЙОНАТ, Нобелов лауреат по химия за 2009 година, разговаря Николай Петров

По държанието си проф. Ада Йонат не прилича на нобелистка (ако изобщо има модел за лауреат на най-престижната научна награда). При посещението си в синагогата в София в четвъртък вечерта непрекъснато спираше да поприказва с хората, а лицето й грееше, докато разговаряше с деца.

Облечената спретнато, но непретенциозно, професор Йонап пристигна в България по покана на ректора на Медицинския университета проф. Ваньо Митев за 90-годишнината на катедрата по хирургия. По време на визитата си, осъществена със съдействието на Организацията на евреите в България “Шалом”, тя разговаря с президента Георги Първанов. И изнесе лекция по специалността си – как науката помага за лечението с антибиотици. Това вече е практическото приложение на откритието, за което взе Нобел. Триизмерните модели, показващи как различните антибиотици се свързват с рибозомите, сега масово се използва за разработката на тези лекарства.

Но в началото идеята й, че това може да стане, е била приемана с насмешка. Но тя не се отказва, защото от малка е свикнала да се бори с трудностите. Израства в бедно семейство, преселило се в Ерусалим от Полша. Баща й е равин, но почива, когато тя е на 10 години. “Бяхме толкова бедни, че дори нямахме книги”, спомня си тя. Но трудностите каляват характера й. Постепенно работата й получава признание. Много са научните титли и награди, които са й присъдени. Но тя си остава все така скромна и целеустремена. Казва, че разбира от рибозоми и антибиотици, и че не се смята за експерт по други теми.

– Професор Йонап, вие сте за първи път в България. Как решихте да дойдете в малката ни страна, предполагам, че изобщо не ви липсват покани за посещения в чужбина?

– Бях поканена, а поканата бе много топла и много настоятелна.

– Какво е впечатлението ви от хората тук? Изнесохте лекция, какво разбрахте за българските колеги от въпросите им?

– Нямаше въпроси. Но пък всички, които срещнах, се оказаха много приветливи и приятелски настроени. Опитваха да направят истински личен контакт – връзка, изпълнена със значимост, а не просто да проявяват вежливост. Това наистина ме впечатли.

– Поддържате ли връзка с български учени?

– Познавам някои лекари, които са идвали в Израел. Но не съм имала сътрудничество с българи досега. Надявам се, че сега ще започнем.

– Какво е по трудно – да си Нобелов лауреат, или не толкова известен учен, който дълбае в своята област?

– В продължение на години бях смятана за мечтателка и дори за селския идиот. Забавляваха се с моите идеи, не били научни, не ги разбирали. Но не ме беше грижа какво мислят за мен.

Сега реакцията е по-друга – с повече позитивизъм и въпроси. А най-голямата разлика е, че повече се вслушват в това, което казвам.

Когато ме смятаха за “селския идиот” бях някак си по-свободна – да мисля и казвам нещата, както ми идват отвътре, и да пробвам да ги направя. А сега всичко, което кажа, се записва. И понякога не съвсем правилно се интерпретира и използва, особено от медиите.

– Тежка е короната на Нобеловия лауреат…

– Затова почти не говоря публично. Научих се да внимавам с колегите ви.

– Какво смятате, че е най-важното, за да се прави наука – да имаш пари за изследователско оборудване, идеите или упоритата работа?

– Всичко това. Идеите са най-важните. А когато някак си не вървят, трябва да се задават правилните въпроси. Точно правилните въпроси водят до откритията. След това идват парите – не може да се прави наука без пари. Просто без оборудване не става, за него трябват средства. А упоритата работа – тя се подразбира от само себе си.

– Живеете в Израел, където това лято имаше многобройни социални протести, невиждани от десетилетия. Демонстрации срещу Уолстрийт имаше в Америка, протестираха и в много градове на Европа. Какво мислите за тези протести, залели целия свят?

– Не мога да ги сложа под общ знаменател. Смятам, че са различни, във всяка отделна страна причините и условията са различни, развиват се по различен начин. В Чили (където протестират срещу реформата на образователната система – б.р.) например те бяха съпроводени с доста насилие, а в Израел – мирни. В Америка, доколкото виждам, са някъде по средата. Но ако се търси нещо общо, може да се смята, че това е растящата “дупка” между много богатите и това, което би трябвало да е средната класа, която има усещането, че слиза надолу в социалната йерархия. И смята, че сегашната ситуация подпомага тази тенденция, а правителствата не правят нищо, за да я обърнат. Това е моето мнение, но не претендирам, че познавам темата много добре.

– И вие като други жени в Израел подлежахте на военна служба. Беше ли ви тя с нещо полезна?

– Това не беше мое решение. Служих в медицинския корпус. Впрочем, там работих с лекар от България. Бяхме заедно в курс за полева медицинска помощ. Нещата оттогава в областта на медицината много са се променили, но наученото бе много полезно за бъдещата ми работа.

– Когато спечелихте Нобеловата награда, израелски медии съобщиха, че сте призовали за освобождаване на всички затворници от “Хамас”, за да може отвлеченият войник Гилад Шалит да се върне у дома. По-рано тази седмица той се прибра след 5 години плен. Какво мислите за сделката, Израел в замяна се съгласи да освободи 1027 палестински затворници.

– Всъщност призивът беше няколко месеца по-рано, но за него се чу в общественото пространство, след като бе обявена наградата. Ако искате да знаете мнението ми, аз не подкрепям пускането на престъпници, които едните наричат терористи, а другите – борци за мир. Призовах за освобождаване, за да се осигурят условия, при които ние и палестинците да имаме бъдеще и по-добри възможности. Да се промени цялостната атмосфера.

– И все пак, по-добре ли е след размяната?

– Добре е, че стана. Сега отново има шанс да се мисли как да живеем заедно.

– Вашите изследвания помагат на света да вникне все по-дълбоко в същността на майката природа. Има религиозни лидери, които поставят под въпрос някои изследвания, особено клонирането, и ги смятат за опасни, защото не бивало човек да се меси в божиите работи. Има ли непреодолими противоречия между науката и религията?

– Тези лидери може би говорят, без да разбират. Ако имаха по-добра представа какво прави науката, сигурно щяха да мислят другояче. Лесно се говорят неща, които не се разбират, а изглежда целят да привлекат внимание. Аз знам, че има много дълбоко религиозни хора, които са много опасни, и то напук на тяхната религия.

Аз не намирам никакви противоречия между науката и религията, това, което тя казва, церемониите и вярванията. Ако не беше така, ако не можеше да се комбинират, аз нямаше да се занимавам с наука, още повече, че съм жена.

Естествено, може да има и потенциално опасни проучвания. Но това е прогресът – може да се използва за добро или лошо. Но от нас, хората, зависи да предотвратим лошият път.

ВИЗИТКА

Проф. Ада Йонат е родена през 1939 г. в Ерусалим.

В момента е шеф на Центъра по биомолекулярни структури в института “Вайцман”, Израел.

Завършва химия в Ерусалимския университет през 1962 г., а през 1968-а защитава докторска степен по рентгенова кристалография в института “Вайцман”.

През 1969 г. специализира в университета “Карнеги Мелън” в Питсбърг (САЩ), а на следващата година в Масачузетския технологичен институт.

В периода 1979-1984 г. е шеф на екип по молекулярна генетика към института “Макс Планк” в Берлин, а от 1986 до 2004 г. оглавява изследователския отдел на института в Хамбург.

През 2009 г. поделя Нобеловата награда по химия за работата си върху структурата на рибозомите с още двама учени.