Д Е К Л А Р А Ц И Я

Ние, доброволките-участнички в Отечествената война, изразяваме своето гневно възмущение срещу решението на Министерски съвет от 19.01.2011 г. за обявяването на 1ви февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Абсолютно изопачена е историческата истина, че Народния съд е дело на комунистите. Трябва да се знае, че по това време България е все още монархия и Народния съд е създаден по решение на Техеранската и Ялтенската конференции на ръководителите на антифашистката коалиция – САЩ, СССР и Великобритания, подобни съдилища действаха във всички европейски страни, в които господстваше фашизма. Нюрнбергския съд и народните съдилища трябваше да ликвидират фашистките организации и осъдят и накажат лицата, виновни за участие в Тристранния пакт и извършилите военни престъпления.

България бе верен съюзник на нацистка Германия, а на 13 декември 1941 г. обяви война на САЩ и Великобритания и окупира значителна част от Югославия и Гърция. В страната правителството обяви безогледна война на антифашистките сили. Хиляди мъже и жени преживяха ужасите и инквизициите в полицейски участъци, затворите и концлагерите, десетки със смъртни присъди са разстреляни и обесени. За участие в антифашистката съпротива бяха избити хиляди партизани и ятаци, в това число и деца, и изгорени хиляди къщи.

И всичко това – по силата на античовешките закони, Закон за защита на държавата и Закон за защита на нацията – закони от нацистки тип.

Ние понесохме ужасите на тези фашистки закони и на войната и днес изтръпваме от спомена за тяхната античовешка същност. И днес сме готови да защитаваме вас, нашите деца и внуци от позора, който ни донесоха те.

На евреите по ЗЗН бе забранено: да работят държавна и обществена работа и да упражняват определени професии, да учат и продължат образованието си, пълна забрана за пътуване, смяна на личните карти и имена по определен списък, тотална конфискация на имотите и неограниченото име ограбване, задължително носене на жълти звезди на реверите; 25 хиляди евреи от столицата бяха изселени в провинциални градове и поставени при неимоверни жилищни условия, въведен бе полицейски час, разрешаваше се излизането от домовете само за 2 часа в денонощието и при най-малкото нарушение легионери, ратници и бранници се саморазправяха жестоко; еврейските мъже от 18 до 58 годишна възраст бяха принудени да работят в трудови лагери при нечовешки условия, на евреите не се разрешаваше да посещават кина, театри, ресторанти, сладкарници, читалища и други обществени заведения.

През м.март 1943г. 11369 евреи от Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини, депортирани с конски вагони, загиват в газовите камери на Треблинка.

Всичко преживяно през тези години е фашизъм, нацизъм, антисемитизъм, ксенофобия и за виновниците трябваше да има Народен съд.

Младежите-евреи активно се включиха в антифашистката съпротива, в партизанското движение, 260 младежи и девойки смело воюваха през периода 1940-44г., 230 евреи са осъдени за политическа дейност: от тях 6 със смъртни присъди, 17- с доживотни, 63 – с 15- годишни и другите – за 12 и 10 години. В тази жестока антифашистка съпротива загиват 74 млади еврейчета.
Нашето поколение активно се включи и във Втората световна война: около 2000 са доброволците – евреи и за съжаление 57 геройски загиват в боевете срещу хитлеристката армия.

Ние участвахме в антифашистката съпротива за един нов, мирен, справедлив свят и за това не можем да приемем отмяната на справедливите присъди на Народния съд, защото ние успяхме, ние победихме, но сцената на много жертви. Затова сме длъжни да помним! Тази памет трябва да предадем на нашето младо поколение, чиста и неопетнена от разни реваншистки, неофашистки и неонацистки сили.

Нашето поколение не е поколение на миналото, то има достойно място в съвременния живот за по-доброто бъдеще на страната.

Клуб на ветераните от войните при РОЕ „ Шалом”