ЕТИЕН ЛЕВИ: ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЗАЩО НИ Е СЪЗДАЛ ВСЕВИШНИЯ ОТЕЦ. ВЯРАТА И ДУХОВНОСТТА ЩЕ СПАСЯТ СВЕТА! ЕТИЕН ЛЕВИ : ПОБЕЛЯХ РАНО, НО ПО ДУХ СЪМ ОЩЕ ХЛАПАК | | 02.07.2016|в. „СТАНДАРТ“ | СТР. 38; 39 |

02.07.2016, 13:04  →  В медиите Медиите Новини    

Да стана музикант е заветът на майка ми, казва Етиен Леви

Няма как да останеш безразличен към Етиен Леви. Ексцентричният му стил и специфичният му глас са емблематични вече над 30 г. на сцената, откакто звездата му изгря с група „Трик“. През последните няколко сезона той е основна фигура в шоуто „Като две капки вода“ по Нова тв, в което е вокален педагог на участниците. Етиен е роден на 3 юли 1957 г. в София. От 7-годишна възраст свири на пиано. През 1977 г. завършва Софийското музикално училище „Любомир Пипков“, а през 1981 г. се дипломира в Консерваторията. Има три деца от два брака.

– Етиен, утре е рожденият ти ден. На колко години се чувстваш всъщност?

– Ставам на 59, а се чувствам на 1820 г. За мен възрастта не е важна, това е биология. Много по-голямо значение отдавам на възрастта на душата и нейното състояние. Приятелите ми казват, че независимо от бялата ми коса и възрастта, имам хлапашко излъчване. Аз съм много млад по дух и точно затова младите хора ме обичат и уважават и намират общ език с мен. Дори и да стана на 160 години, ще си остана хлапак по душа. Младият дух поддържа и младото тяло. За да съхраним нацията, тя трябва да има дух, а той се възпитава още от ранна възраст при оформяне на манталитета. Нация със застаряващ и унил дух е обречена на изчезване!

– Как ще отпразнуваш празника в неделя?

– Не съм привърженик на шумните тържества. Това е мой рожден ден, а не национален празник. Благодарен съм на моите родители, мир и светлина на душата им, за това, че са ме създали. Благодарен съм на баба ми и дядо ми, които са ме отгледали. Благодарен съм на сестра ми и на многобройните ми лели, които са помагали във възпитанието ми. Вероятно другата година, когато ще дойде моят юбилей, имам желание да го ознаменувам с голям концерт, както подобава на един творец. Ще се постарая този концерт да е интересен, с много звезди от различните поколение.

– Започнал си на 7 г. да свириш на пиано. Това желание твое ли беше, или е решение на родителите ти?

– Това бе предсмъртното желание на моята майка, която умира красива и прекрасна на невръстните 35 г. от най-острата форма на левкемия. Бил съм на годинка и половина и, за съжаление, не я помня. Израснал съм в обкръжението на жените от моето семейство. Когато майка ми е умирала, е дала завет поне едно от децата й да стане музикант. Това е била нейната мечта. По онова време е бил истински патриархат и не се е считало престижно за жена да учи музика, поради което дядо ми е възпрял майка ми. Тя завършва Института за детски учителки специалност музикален профил. И е била музикален ръководител в детските градини. Същата професия наследи и сестра ми.

Аз пък наследих професията на баща ми

Започнах да свиря на пиано от малък и то ме погълна. Като дете бях срамежлив, не обичах да свиря и да пея пред хората. В началото се съпротивлявах, защото трябваше да седя с часове на пианото, а това ми отнемаше от игрите на двора. Баща ми купи пиано от Германия, уж за сестра ми, а то стана мое. От първите прослушвания ме взеха веднага в музикална школа с аргумент, че съм бил много ритмичен и музикален. После кандидатствах в Музикалното училище и ме приеха със специалност пиано. Дойде момент, в който ми омръзна да свиря между 5 и 8 часа и поисках да правя много неща едновременно. Обичам да пея, да свиря, да танцувам, да имам актьорска задача. Така преминах към пеенето в естрадния отдел при легендата на българската естрада – Ирина Чмихова.

– Как точно и кога попадна на сцената?

– Разбрах, че ще бъда много по-полезен на обществото, ако работя в областта на популярната музика. Имах известен проблем с ръката при свирене и проумях, че няма да стана концертиращ пианист. На голямата сцена попаднах случайно, но аз съм привърженик на изчислената случайност. Свирих в много групи. Непрекъснато се готвихме да заминем за чужбина, което по онова време беше мечтата на всеки музикант. Колкото пъти правех опити да отпътуваме, толкова пъти нещо се проваляше. По-късно разбрах, че неуспешните ми опити са били предначертани „отгоре“, за да попадна в легендарната група „Трик“. За онова време бях находка, защото бях пианист, който и пее.

– Едно цяло поколение те помнят като солиста на група „Трик“. Как се роди тази толкова популярна през 80те група?

– С последната група, в която свирих и пеех, поработихме два месеца в Поморие в далечната 1983 г. Това бе годината, в която нямаше „Златен Орфей“, а бяха решили през година да го заменят с „Орфеева вечер“. Случайно отидох да занеса едни ноти в Слънчев бряг, където на сцената на вариетето репетираха току-що създадената вокална група „Трик“ с Богдан Кънев, който почина преди години, светла му памет. Той беше изпълнителя в „Трик“ преди мен. Групата се състоеше от Диана Дафова, Румяна Георгиева и Богдан Кънев. И тримата ми бяха приятели, особено Бобо и Руми, с които съм учил заедно в Консерваторията. Поканих ги да ми гостуват някоя вечер в ресторанта в Поморие, където свирих с групата. На 28 юни 1983 г , няма да забравя тази дата, групата „Трик“, начело с нейния създател и импресарио Стефан Широков, дойдоха в ресторанта на брега на морето. Стефан Широков бе навремето водеща фигура в българската естрада. Той е създател на група „Сигнал“ и „Златни струни“, работил е с Лили Иванова, с Георги Парцалев. Спретнах им една голяма маса, като си мислих, че са дошли да вечерят. Направи ми впечатление, че са без солиста. В почивката сядам с тях на масата и тогава Стефан Широков ми разкри, че не е дошъл да хапне на брега на морето, а да ми направи официално предложение да дойда като солист на вокална група „Трик“. Широков ми каза, че му трябва музикант, певец, танцьор и артист и всички тези качества неоспоримо ги покривам. Като допълни, че той е създал групата и той има правото да определя конфигурацията й. На 30 юни приех работата в „Трик“, а на 1 юли 1983 г. се смята истинският рожден ден на групата. На 3 юли тогава навърших 25 г. Така се появи групата, като през 1985 г. към нас се присъедини Снежана Петкова, на мястото на Диана Дафова.

– Вашите песни се пееха от всички и се танцуваха в дискотеките. Койхит тогава ви направи известни? С кои автори си работил най-продуктивно?

– Имахме доста песни, но всичките бяха преводни. Записвахме ги с български текстове. Песента, с която гръмнахме, беше „Дискотека“. Този хит бе по музика и аранжимент на Александър Савелиев и текст на изключително голяма и много обичана от мен поетеса, която за съжаление не е между нас – Ваня Петкова, светла й памет и мир на душата й. Снимахме „Дискотека“ за пръв път в първата телевизионна дискотека, която се правеше в „Бар Астория“ на Златни пясъци.

Това беше най-култовата дискотека на Балканския полуостров

Ваня Петкова създаде този невероятен хит, изпълняван от поколения наред. Песента се роди по един незабравим начин. Сашо Савелиев вижда в нас модерното и ни предлага мелодията, която ние страшно харесахме. Аз го попитах, кой ще ни направи текста. Тогава той ми сподели, че е в преговори с една голяма поетеса, която има над 30 стихосбирки по онова време и пише невероятни стихове, но до този момент не е писала текст за песни, въпреки че има песни по нейни стихотворения. Тя много ни харесвала заради нашият нестандартен артистизъм. Ваня Петкова ни покани при нея. От влизането в дома й станахме приятели и започнахме да се шегуваме. Докато ни питаше, как виждаме концепцията на песента, тя вече започна да нарежда стиховете. Ваня Петкова беше изключително проницателна с невероятно бърза и нестандартна мисъл. Тя беше с младежки дух и роди текста в синхрон с времето. Когато Ваня чу песента в завършен вид, тя се радваше като дете. Прегръщаше ни и ни целуваше, бе истинска радост за нея. „Дискотека“ стана мно го танцувална, забавна песен, въртеше се нон-стоп по всички радиа и дискотеки, пееше се по улиците, нямаше някой, който да не знаеше текста – „Спира дъха ми, ти си до мене. Целият свят днес променен е!“. Песента излезе в първата ни дългосвиреща плоча. После дойдоха и другите хитове, като „В такава нощ“, на Кристиян Бояджиев по текст наЖивко Колев. Последва „Първата любов“ на Румен Бояджиев, „Моментално фото“ на Иван Пеев. Във втория ни албум вече имахме и песни на Морис Аладжем, на Найден Андреев, който ни стана и продуцент. Тогава вече се бяхме разделили с Диана Дафова, която започна самостоятелна кариера. Найден Андреев сътвори и вторият ни голям хит „Шесто чувство“. Александър Савелиев даде отново още един хит, който Найден Андреев прие, и това бе песента „Пред Орлов мост“. Когато снимахме клипа на култовия мост, се бяха събрали хора като за митинг да гледат. Хитова беше и песента на Румен Бояджиев „Стъпки“.

– Понастоящем си преподавател и доцент в НБУ. Не ти ли е скучна тази дейност в сравнение с яркото ти присъствие на сцената?

– Преподавател съм от 18 г. На „Златния Орфей“ през 1998 г. получих предложение да преподавам в Музикалната академия от проф. Юлия Ценова, светла й памет. Тогава за пръв път участвах на „Златния Орфей“ като изпълнител и като автор с песента „Приказен свят“ по моя музика, аранжимент на Иван Лечев и текст на Весела Райчинова-Сели, която ми е племенница. Спечелихме втора награда. Преподавателската дейност съм я възприел като мисия, за да помагам на младите хора с познанията си и уменията си. Моята същност по натура – това е сцената. Мястото ми е там. Но, от друга страна, имам какво да предам на младото поколение, затова съм необходим в университета, където продължавам тази мисия.

– Етиен, ти си много екстравагантна личност. Твоя ли е идеята за този стайлинг – снежнобяла коса с опашка? Как те възприемат така в университета?

– Започнах да побелявам още на 18 години. Бях трети курс в музикалното училище и съученичките ми ровиха в косата, за да видят белите косми. Това е генетично. Целият ми род от страна на баща ми са с побелели коси. При

Етиен в образа на Айнщайн. Основният факт, който сближава Етиен Леви и гениалния физик Алберт Айнщайн, е, че и двамата са евреи . Освен това Айнщайн е обожавал цигулката и въобще музиката, а Етиен Леви си е музикант по професия. Семейството на Етиен вече са му казвали, че прилича на Айнщайн, но самият той скромно добавя: „Само по еврейство, не и по акъл.’ соца се къдрих, боядисвах се на чернобели райета. Това ми създаваше много неприятности. В България по времето на комунизма да си певец, който танцува и на всичкото отгоре е накъдрен и изрусен, си беше истинско отцепване от идеологията на партията. Стефан Широков ме накара да се изруся, за да съм се откроявал между двете брюнетки в „Трик“. Тогава нямаше качествени бои и приличах на „ръждив чакал“. След идването в групата на Снежана, която беше блондинка, вече нямаше нужда да изпъквам и смених прическата. Оставих си естествено бялата коса по средата с черна лента, тип „кълвач“. Много ме порицаваха за външниятми вид в онези времена. Как ли не ме наричаха – енот, скункс. Престанах да им обръщам внимание. Не стига, че си плащах данъците, нямах намерение да плащам „данък обществено мнение“! Сега вече в този вид не само ме възприемат, но и ме обичат и харесват. Нямам никакво намерение да се променям, този външен вид е моята запазена марка. Не искам да се боядисвам и да изглеждам като някой чичко, който иска да е заобиколен с млади студентки. Ако бялата ми коса ме състарява малко, погледа ми издава хлапака в мен и младата ми душа.

– Бил си жури, участник и вокален педагог в редица тв формати като „Music Idol“, „Dancing Stars 2“, „X factor“,“Музикална академия“ и други. Последната ти изява бе в шоуто „Като две капки вода“. България има ли в момента гласове и таланти или истинските вокали останаха в миналото?

– Познавам създателите на българската популярна музика и тези в наши дни. Моят баща беше един от пионерите на българската естрада, създател на първия квартет в България още през 1946 г. и на известния квартет „Алегро“ с Лея Иванова. Познавам гласовете на онова време и тези, които са сега. Извървял съм дългия път на поколенията. Всяко време си има неговите гласове и музикални шедьоври. Различните поколения имат различна вокална техника, интерпретация и музициране. Сега има не по-малко таланти от преди. Аз работя с тези таланти, уча ги, доизвайвам ги. Поли Генова е един прекрасен пример за невероятен изпълнител с обещаващо бъдеще. Поли е музикант преди да стане певец. Завършила е музикалното училище със специалност кларинет. От малка пее в бонбоните. Поли е много трудолюбива и целенасочена. На Евровизията ни прецакаха. Тя трябваше да стане първа. Песента й беше изпипана, професионално изпълнена, с добра фраза и невероятно шоу. Спънката дойде може би от това, че нямаме добър имидж в Европа. Ако бяхме силна държава със здрава и категорична политика, отношението към нас щеше да е друго. Поли Генова промени отношението към България точно за три минути. Бих искал да й кажа да се пази от пречки, които изкуствено могат да й се поставят. Рафи е прекрасен, притежаващ симбиозата от качествата на артиста, който живо се интересува от всичко и иска да го изпипа максимално. Орлин Павлов прекрасен музикален интелект.

– Имаш три деца от два брака. Някое от тях пое ли по твоя творчески път?

– Имам дъщеря от първия си брак и двама синове от втория. Големият ми син Нуел тази година беше абитуриент. По-малкия Вивиен-Елиезер е на 16 години. На този етап никой не иска да поеме по моя път на музикант. Дъщеря ми Емануела е дизайнер на облекло и работи в екипа на Кремена Халваджиян. Харесва си работата, трудолюбива е. Неул ще го пратя по една учебна програма в Израел, където първата година се изучава езика, а после консултанти те напътстват коя професия би била подходяща. По-малкият му брат имаше желание да свири на китара, но наскоро ме обвини, че не съм го поддържал достатъчно.

– Ти си български евреин, живял си и в Израел. Къде се чувстваш у дома?

– Чувствам се у дома и на двете места. Известен космополит съм. Безкрайно много обичам родината си – България, където съм роден и израснал. В Израел ме приеха изключително добре и по-баща нося тези корени. Там първоначално изучавах езика и получавах помощи. Работил съм какво ли не.

Няма срамна работа, има жалко съществуване!

Когато човек работи, може да си позволи да е спокоен, особено в държава, в която не съм се родил. Първоначално чистих улици, после бях хамалин. Носих мебели на мой пръв братовчед, който имаше шест мебелни магазина. Работил съм и като шофьор, разправял съм се с дърводелци, с тапицери, с клиенти. Братовчед ми, който е напуснал България като бебе, говорешеразвален български. Непрекъснато ми повтаряше : „Етиенче, забрави за твоя музика, ще те направя богаташче, да имаш пари“. Е, не можах да забравя за музиката и се върнах в родината си. На 34 г. бях като заминах, след четири години се върнах.

– Имал ли си проблеми в кариерата си заради произхода си?

– Да, имал съм. С група „Трик“ прокарахме нов начин на сценично поведение. Бяхме много атрактивни и специфични. В един момент забелязахме, че ние снимаме песни, но по 5 месеца не ни пускат на екран. Впоследствие разбрахме, че са казали на нашият импресарио, че докато евреинът е в групата, няма да ги покажем. Тогава им казах, че съм готов да си тръгна, ако тежа в групата. Нещата се наредиха, но съм изпитал при соца дискриминацията, че съм евреин. Имахме дори забранени песни. Това е „Електронно куче“ на Кристиян Бояджиев и Георги Константинов. Обвиниха ни, че тази песен е подигравка с българската електроника, заради думите „електронното нека си лае, а пък нашето лае и хапе“. Другарите пенсионери от милицията, които изпълняваха длъжността ОТК/качествен контрол/ ни обвиняваха, че се кълчим, като американците! Правили сме упадъчни американски движения! Вижте само какво нещо е политиката.

– Всички колеги от „Стандарт“ ти пожелаваме здраве и все така лъчезарно да грееш от екрана и от сцената. Какво ти би си пожелал за рождения ден?

– Благодаря на „Стандарт“ за пожеланията. Пожелавам си да съм жив и здрав дълги години, за да мога да сътворя всичко, което не съм успял до този момент. Бих си пожелал отново да се върна на голямата сцена, за да заредя хората с много любов, да докосна сърцата и разума им. Това, което искам да отправя към света е да се наслаждават на любовта, красотата и хармонията във взаимоотношенията. Нека навсякъде по земното кълбо огрее усмивката на човешките лица и мира! Нека да не забравяме, защо ни е създал Всевишния Отец. Вярата и духовността ще спасят света!

 

Етиен - Стандарт 2.07.2016-1Етиен - Стандарт 2.07.2016-2