„Холокоста и гетата в Литва през Втората световна война”

27.09.2009, 12:20  →  Новини    

В България няма много информация за Литва и за събитията и съдбата на евреите там през Втората световна война. Постарах се събера информация, която ще ви представя в сбита форма.

След сключването на пакта за ненападение между Германия и СССР на 30.Х.1939 г. към Литва се присъединява Вилнюс, който преди това е бил в Полша. С това еврейското население на страната нараства от 100 000 на 250 000 души. В това число влизат и около 15 000 души избягали от окупираната вече от Германия Полша.

На 15 юни 1940 г. съветската армия навлиза в Литва. Коренното население на страната е зле настроено към СССР тъй като отнема независимостта на страната и насочва гнева си към евреите. На самите евреи положението е двояко – от една страна представители на еврейството влизат в правителството и евреите могат да учат във висшите учебни заведения без ограничения. От друга страна – предприятията им били национализирани и много техни политически, културни и благотворителни организации били закрити.

На 14 юни 1941 г. съветските власти интернират десетки хиляди литовци обявени за врагове на народа. Сред тях има и 7000 евреи. Макар, че евреите са страдали от съветската власт, литовците ги смятали за просъветски и ги тероризирали.

На 22 юни 1941 Германия напада СССР и окупира Литва. Литовците в голямото си болшинство приемат немците като освободители, разчитайки, че последните ще им създадат самостоятелна държава. Такова намерение обаче немците нямат. Държавата става част от Рейскомисарията Остланд. Независимо от това литовците охотно сътрудничат с германците и устройват погроми над евреите. Те устроили погроми в 40 населени места където убивали, избивали и насилвали евреите, издевателствали над равините. Литовците също създават т.н. партизански отряди, които имат за цел да попречат на евреите да се евакуират на изток заедно със Съветската армия. Избягалите от съветската власт литовци се завръщат и създават временно правителство. Това правителство било удобно за немците, които предпочитали да унищожават евреите с ръцете на литовците. Последните, с радост се заели с тази задача, работейки под ръководството на „Ейзацкоманда 3”, командвана от Карл Ягер. През август 1941, след като голяма част от евреите са избити, германците ликвидират временното правителство.

Няколко седмици след окупацията на Литва немците провеждат систематична кампания по унищожаване на литовските евреи оглавена от „3-та Ейнзацкоманда” (Einsatgruppe). Много от стадиите на избиването на евреите като: събирането им на едно място, тяхната охрана и преместването им до мястото на убийството, са изпълнявани от литовски войници и полицаи.

През лятото на 1941 г. са били убити множество евреи от провинцията. От септември до ноември 1941 г. са били унищожени много евреи от големите градове, събрани след окупацията в гета. На 1.ХІІ.1941 г. се съобщава че еврейският проблем в Литва е решен – избити са 137 346 души. В края на 1941 г. в Литва остават само около 40 000 или по-точно 34 500 евреи. Те били концентрирани в 4 гета – във Вилнюс, Каунас, Шауляе и Швенчионисе, както и в няколко трудови лагери. През лятото и есента на 1943 г. били ликвидирани гетата във Вилнюс и Швенчионисе, а гетата в Каунас и Шауляе станали концлагери. Около 15 000 евреи били прехвърлени в трудови лагери в Латвия и Естония и там загинали, а 5 000 били изпратени в лагерите на смъртта.

Малко по-подробно за Вилнюс.

Германските войски влизат в града на 24.VІ.1941 г. В този момент там има около 60 000 евреи /по други данни 80 000 души/. Още първите дни литовските националисти избиват хиляди евреи. На 30.VІ.1941 г. в града пристига „Ейнзацкоманда 9” подразделение на „Ейзацгрупа В”, която с помощта на литовската спомагателна полиция и частите на Вермахта в периода юли – август 1941 г. в Понари унищожава 30 000 евреи. Освен избивани евреите били ограбвани от всичките им ценности – злато, скъпоценности, пари. На 6.ІХ. 1941 г. във Вилнюс се създават две гета. В първото са около 20 000 специалисти и трудоспособни евреи със семействата им. Във второто гето са нетрудоспособните. В средата на октомври второто гето било ликвидирано – всички били разстреляни в Понарах. В края на 1941 г. във Вилнюс остава едно гето с около 20 000 души. През 1942 и началото на 1943 г. във Вилнюс не са провеждани акции по унищожаване на евреи. В гетото се създават многобройни работилници. Те работят за германците, надявайки се, че по този начин са необходими и ще запазят живота си. Въпреки забраната на немците, в гетото се създава и училище – записани са били 2700 деца от 5-14 години. Занятията се водели на идиш. Създава се санитарна служба и болница с 237 легла. В нея работели 26 лекари. Раздавал се безплатно сапун.

В края на януари 1942 г. в гетото се създава Обединена бойна организация(„Фарейникте партизанер организацие – ФПО”). В нея влизат няколко стотин души. Организацията прави позиви, в които разкрива, че Понари не е лагер, а място за унищожение. Призовава евреите в Европа да не се оставят да ги водят на смърт като овце на заколение. Призовавали на борба. Бойците в нея събирали оръжие и влизали в стълкновение с германците. Част от тях през 1942 – 1943 г. отиват в горите и създават Първия еврейски партизански отряд – над 200 души. Той бил съставен изцяло от хора от гетото и бил ръководен от И. Гласман. По-късно този отряд се разформирова и бойците му се присъединяват към партизанските бригади. В друг район се създават 4 еврейски партизански отряди. В тях голямото болшинство бойци са от „Вилнюското гето”. Два от тях се присъединяват към литовските партизански отряди. Другите два отряда остават еврейски и през 1944 г., заедно със Съветската армия, участват в освобождаването на Вилнюс.

На 21.VІІ.1943 г. излиза заповед на райхсфюрер Химлер за унищожаване на всички гета на окупираните територии на СССР. Започва ликвидация на гетото във Вилнюс. Хората са изпратени в концлагери в Естония, където голяма част загиват поради лошите условия. Бойните групи от гетото оказвали съпротива и водачът им Я. Генс бил обвинен в сътрудничество с нелегалните и разстрелян от Гестапо на 15.ІХ 1943 г. Преди навлизането на Съветската армия през септември 1944 г. концлагерите в Естония били ликвидирани. Част от затворниците били избити, част прехвърлени в Германия. При обкръжаването на лагера от войските на СС на 10 юли 1944 г. бойците от лагера оказали съпротива с доставеното оръжие и около 100 души успели да се измъкнат от лагера.

Създадена е била Антифашистка военна организация и в гетото в Каунас. Избягалите затворници се присъединяват към партизанските отряди и участват в „16-та Литовска пехотна дивизия”. В нейния състав влизат над 4500 евреи. В последствие, част от тях получават висши държавни отличия, а на 4 се дава званието Герой на Съветския Съюз. Трябва да се отбележи, че партизанското движение в Литва протича при много сложни условия, тъй като местните власти и голяма част от населението колаборира с нацистите.

Преди да напуснат Литва през лятото на 1944 г. немците евакуирали около 10 000 евреи от лагерите в Каунас и Шауляе в германските концлагери. Тези, които оказвали съпротива били убити.

За ролята на католическата църква на Литва в този период се твърди, че има малко документи и тя остава не съвсем ясна.

На този фон изпъкват и някои светли моменти. По данни на Яд Вашем в света има 21 758 праведници. Литва заема 7 място с 693 души и 2 място в СССР след Украйна. Така японския консул в Каунас С. Сухигара /единственият японец праведник/, без разрешение на японското Външно министерство, издава множество транзитни визи. Благодарение на тях 3 489 еврейски бежанци заминават за Япония от октомври 1940 до август 1941 г. В началото на 1941 г. японското Външно министерство разрешава на тези бежанци да останат на територията на Япония или в окупираните територии на Китай. Още в първите дни на унищожението през юли 1941 г. много жители на Каунас подписали обръщение за спасяване на евреите. Сред хората, които са спасявали евреи с риск за живота си ще намерим работници, селяни, лекари и педагози, учени и свещеници. В архивите на еврейския музей в Литва има 143 свидетелства за това как литовските свещеници молили своите енориаши да спасяват евреите.

Крайната равносметка на общо загиналите е малко трудно да се направи съвсем точно. По едни данни са загинали 165 000 души. Като се има пред вид обаче, че още към края на 1941 г. вече са били избити 137 346 евреи, а след това унищожението е продължило и от 250 000 евреи в Литва преди Втората световна война са останали само няколко хиляди (около 4 000) – тази цифра изглежда ниска.

Според председателя на Еврейската община в Литва Симонас Алперавичюс в Литва има около 200 места на масови погребения на избити евреи и постоянно се откриват нови, така че работата по разкриване на престъпленията от войната трябва да продължи.

Доц. д-р Емил Йосифов Аструков
Информация, изнесена на Срещата-дискусия „Животът на евреите през Втората световна война”
24 септември 2009 г.